Братството на розата

Фолс Чърч, Вирджиния (АП).

Мощна експлозия снощи разруши оранжерията зад къщата на Едуард Франсиск Елиът, бивш шеф на контраразузнаването на ЦРУ. Елиът, любител на рози, бил убит преди шест дни, когато бил на почивка в Британска Колумбия, Канада. Погребението му във вторник във Вашингтон предизвикало рядко единодушие между демократите и републиканците, които оплаквали загубата на един велик американец. „Той служи всеотдайно на родината си повече от четиридесет години“ — каза президентът. — „Ще ни липсва много“.

Следователите на снощната експлозия твърдят, че е била причинена от масивна термична бомба. „Топлината е била невероятна“ — съобщи на пресконференция официален представител на противопожарните служби. „Това, което не се е превърнало в пепел, се е стопило. Не можем да се приближим до оранжерията още няколко часа. Не мога да си представя защо някой би искал да я унищожи. Разбрах, че тези рози са били великолепни, някои от тях изключително редки, единствени по рода си. Това е нечовешко“.

Мистерията се задълбочи, когато пожарникарите, разчиствайки останките, са открили заключена стоманена каса под оранжерията. Хора на ЦРУ съвместно с ФБР са претърсили района.

„Цяла нощ се опитвахме да я отворим“ — каза говорител. „Топлината от термичната бомба е разтопила ключалките. В крайна сметка трябваше да я разрежем, за да я отворим. Касата била използвана за съхраняване на документи. Знаем само толкова. Не е възможно да се разбере какво съдържат документите. Топлината е проникнала, въпреки здравите й стени. Документите са изсъхнали и са се превърнали в прах.“

Спасение

Като се наслаждаваше на тежестта на лопатата в ръката си, Сол изхвърляше пръстта през насипа на канавката. Работеше от няколко часа и изпитваше удоволствие от напрягането на мускулите и от капките честна пот. За известно време Ерика копаеше заедно с него, като му помагаше да разширят рова, но след това бебето започна да плаче и тя влезе вътре да го наглежда. По-късно щеше да омеси и опече тестото. Като я гледаше да върви към къщата, която бе направена от бетонни блокове, боядисани в бяло, както и другите жилища в селището, той се усмихваше с възхищение на нейната сила, достойнство и грация.

Небето бе тюркоазено, слънцето като разтопен метал. Той изтри вежди и се върна към работата си. Когато мрежата му от напоителни канали е готова, той ще засее плодови семена и лозя. След това ще изчака да види дали Господ ще свърши своята работа и ще изпрати дъжд.

Той и Ерика дойдоха в това село — на север от Беершеба и от пустинните райони преди шест месеца, точно преди раждането на бебето. Искаха да помагат за развитието на националните погранични райони, но разочаровани от интернационалното съперничество, те трябваше да стоят далече от земите, оспорвани от арабите. Предпочетоха да помагат във вътрешността на страната, отколкото в периферията. Но границата никога не бе далече. Неочаквано нападение беше винаги възможно, така че Сол трябваше да носи оръжие със себе си навсякъде. Мощна пушка лежеше близо до канавката.

Колкото и да беше засегнато убежището, той мислеше да се защитава. На теория общността на разузнаването все още го следеше. Така че след като наказа Елиът той се свърза с неговата мрежа, а също и с представители от МИ–6 и КГБ.