Братството на розата

— Понеже вероятно няма да се видим повече — каза Елиът — искам да споделя една тайна с теб.

— Каква?

— За Крис и манастира. Нещо, което му се е случило там. Мисля, че има смисъл да го знаеш — старецът влезе в бунгалото, пребърка един куфар и накрая измъкна бутилка с около една пета от съдържанието й. — Трябва да има чаша някъде тук. Добре — наля малко уиски в нея. — Сигурен ли си, че не искаш.

Сол нетърпеливо се приближи към него.

— Какво за Крис? Какво се е случило в манастира?

Зад него лекото поскръцване на отварящата се врата беше единственото му предупреждение. Автоматично се наведе напред, прегърби се да защити бъбреците си. Случи се внезапно, бързото изшумяване на дрехи, течението на въздуха. Не беше нож. Вместо това над него проблесна струна от пиано, рязко премина над очите му в посока към гърлото.

Гарота. Обикновено се криеше под яката. Дървените дръжки, изваждани от джоба на ризата се закачаха с кукички за струната, предпазваха убиеца да не нареже пръстите си, докато направляваше удушаването.

Сол вдигна и двете си ръце, за да защити гърлото си съвсем инстинктивно. Също грешка.

Андре Ротбърг: „Използвайте само едната си ръка, за да предпазите гърлото. Дръжте другата си ръка свободна, така че да можете да се биете. Ако струната захване и двете ръце, вие сте мъртви.“

Сол поправи импулса си, като освободи лявата си ръка. Дясната му ръка, прикриваща гръкляна, беше омотана от струната. Зад него Кастор, който се беше крил зад отворената врата, дръпна по-силно.

Сол смътно чу Елиът да казва:

— Съжалявам. Но знаеш, че не мога да ти вярвам. Какво ще стане, ако утре се събудиш и решиш, че пак искаш да ме убиеш? — той затвори вратата. — Така е по-добре. Няма да има стрелба. Няма изплашени туристи. Нито телефонни обаждания на полицията. Ще имаме достатъчно време, за да избягаме. Но въпреки това, съжалявам, че те заблудих. Ако нещо ще промени нещата, то знай, че аз те обичам.

Гаротата убива по два начина: чрез задушаване или чрез прерязване на гърлото. В най-простата си форма, това не е нищо друго освен струна от пиано. Но подобреният вид използва няколко струни, усукани под налягане, с подпъхнати помежду тях промишлени диаманти. Като последствие, ако жертвата успее да вдигне ръка, за да спре гаротата да не му пререже гърлото, убиецът може да използва острите ръбове на диаманта и да изреже пръстите на жертвата.

Това започна да става сега.

Сол се бореше. Усещаше как обсипаните с диаманти струни се движат напред-назад по пръстите му и стисна говорния си апарат, за да го предпази. Диамантите загризаха месото, разтрошиха костите. Кръв рукна надолу по ръката му. Дори с ръка на гърлото като буфер, той усещаше как натиска на гаротата спираше въздуха му. Той се задушаваше с отворена уста.

Вратата се отвори. Влезе Полидевк и това за момент отклони вниманието на Кастор.

Даде време на Сол. Въпреки, че му се виеше свят от липса на кислород в мозъка. Протегна свободната си ръка напред, сви я в юмрук, сгъна я в лакътя си и бързо я изви назад с всичка сила. Ударът улучи Кастор в гърдите. Андре Ротбърг беше обучил добре Сол. Лакътят беше премазал ребрата на Кастор. Изпукаха кости, забиха се в белия му дроб.

Кастор изстена, разхлаби хватката си и залитна назад.

Сол изобщо не губи време да сваля гаротата. Когато Кастор се отпусна, той се изви, чувствайки остра болка в лакътя и разбра, че е счупил ръката си, но това нямаше значение. Обучението на Ротбърг се основаваше на теорията, че някои части на тялото могат да се използват като оръжие дори наранени. Лакътят беше една от тези части.

Сол стегна рамото си, пренебрегна болката и продължи да се извива. Със вдървената си ръка той хвана за гърлото Полидевк, брата на Кастор. Поражението беше смъртоносно. Полидевк падна, неконтролируем, в конвулсии.

Невероятно, въпреки огромната рана на гърдите си, Кастор все още не се беше строполил. Сол заби длан в ребрата му и го повали. Той трепереше в предсмъртна агония. Беше в колапс.

Сол изхвърли гаротата от гърлото си и се обърна към Елиът.

— Не се шегувах. Последният път не можех да го направя. Нямаше да те убия.

Елиът пребледня.

— Не! Моля те!

Сол вдигна Узито, което беше изпуснал при схватката.

— Сега! — извика бясно той.

Пристъпи напред и прегърна баща си. Стисна го със счупената ръка, а с другата повдигна Узито. Почти в упор.

Елиът се сгърчи.

Сол го притисна още по-силно и дръпна спусъка. Продължи да го държи така. Узито затрещя, изригнаха празни гилзи с шум, подобен на шевна машина.

И закова смъртоносно сърцето на баща му.

— Както и да е, никога не си го имал — Сол прогизна от кръвта, докато треперещото тяло на баща му се свличаше на земята.

— За Крис — простена Сол.

И усети, че плаче.

Уви кървящите си пръсти с една носна кърпа. Костите, въпреки че бяха размазани от гаротата, щяха да оздравеят. Болката беше неописуема, но той я пренебрегна. Бързо съблече просмуканите си с кръв дрехи и навлече сухите дънки и риза на Полидевк.