Братството на розата

Процедурата беше досадна и подтискаща. След четвъртия мотел, който провери, Сол започна да се притеснява, че е изпуснал Форда. Полицията вече би трябвало да е отишла на мястото на катастрофата. Дългокосото момче би трябвало да им е казало, че камионът му е откраднат.

Ами хората от охраната на почивния дом? Те също го преследваха. Може да са потърсили помощ. Единственото хубаво нещо беше, че почивният дом няма друг хеликоптер. Трябваше да го преследват с коли. Но случайно можеха да идват по този път.

Нуждата да си възвърне свободата се бореше с желанието му да накаже Елиът.

„Откажи се от преследването“ — предупреждаваше го някакъв тъмен глас — „Ще трябва да намериш стареца преди ченгетата или преследвачите да пристигнат. Опита се, но обстоятелствата бяха срещу теб. Ще има и други възможности.“

„Не“ — каза си той. — „Ако го оставя да се измъкне, той ще избяга толкова далеч и ще се закопае така дълбоко, че никога няма да го намеря. Няма да остави следи. Трябва да е сега. Няма да има друга възможност.“

Тридесет минути по-късно, на седмото място, което провери — две редици бунгала с паркинг в средата — той намери тъмнозеления Форд.

Пред вратата имаше неонов надпис:

Надписът просветваше в мрачината на дъжда. Фордът беше паркиран със задницата към средната част, малко вляво, багажникът беше отворен.

Сол скри камиона надолу по пътя и се изкачи сред мокрите дървета към един храсталак, откъдето можеше да наблюдава бунгалото зад Форда. Видя от прикритието си как вратата на бунгалото бавно се отвори със скърцане. Полидевк се огледа навън, после бързо напъха един куфар в багажника, затвори капака и се върна обратно вътре.

Сол премигна. „Добре тогава“. Зъбите му изскърцаха. „Дойдох точно навреме. Те ще тръгнат всеки момент.“

Бързо пресметна. Узито не можеше да е точно от такова разстояние. Ако застанеше зад бунгалото, срещу Форда, можеше да застреля Елиът, когато излезеше, за да се качи в колата.

Но първо трябваше да слезе долу. Откри една прикрита клисура, която се спускаше до бунгалата и се запромъква надолу по изгнилата растителност, като си избра местенце зад една барака в средата, в редицата срещу Форда.

Дъждът заваля по-силно. Стана по-тъмно и студено. Докато изчакваше без да се показва и слушаше шума на тежката машина, която палеше долу, започнаха да го обземат мрачни предчувствия.

„Прекалено е лесно“ — помисли си той.

Всичко му изглеждаше нагласено. Елиът не би си позволил охраната му да паркира колата направо пред бунгалото му. Те усещат, че съм наблизо. Сигурно използват колата като примамка.

Но Сол все още беше убеден, че Елиът е тук.

Тогава в кое бунгало?

Той си спомни какво беше видял от прикритието си горе. Двайсет бунгала, по десет от всяка страна. Явно туристите бяха решили да не излизат днес на разходка заради дъжда. Как иначе можеше да се обясни наличието на толкова много превозни средства, пред четиринадесет бараки. Двете празни места за паркиране бяха пред бунгалата пред Форда. Третото празно място беше по-надолу — близо до офиса. Четвъртото беше от тази страна, но на противоположния край, в дъното, почти до гората. Останалите две бяха тук, на тази страна.

С болка в сърцето Сол си спомни за една игра, която той и Крис обичаха да играят в сиропиталището. Елиът им я беше показал. Той я наричаше играта с черупките.

— Играчите по панаирите мотаят мухльовците — беше казал. — Изглежда горе-долу така. Три празни черупки. Подреждат се в редичка. Под едната се слага грахово зърно. Тогава черупките се местят — няколко пъти, възможно най-бързо. Ето така. Сега, кажете ми. Къде е грахчето?

Нито Крис, нито Сол познаха.

— Което доказва, че ръката е по-бърза от очите — каза Елиът. — Но аз искам постоянно да се упражнявате, докато винаги сте в състояние да познаете под коя черупка е грахчето. Искам очите ви да са по-бързи от която и да било ръка.

Играта с черупки. Сол се озлоби от спомените. Но сега черупките не бяха три, а шест. В кое бунгало беше граховото зърно?

Трябваше да намали вариантите за избор. Щеше ли Елиът да избере бунгало близо до офисите и пътя? Като че ли не. Щеше да предпочете да се скрие там, където прикритието беше най-добро — в средата. Но, може и да не е така. Дали не е бунгалото в противоположния край — най-близкото до гората?

Сол поклати глава. Много е далеч от пътя, ако трябва да се измъкне бързо.

Но от друга страна, уединението би могло да е предимство при схватка — малко хора ще чуят суматохата.

Той отново се почувства в безизходица.

А дали не е някое от бунгалата от двете страни на мястото, където беше паркиран Форда? Те бяха допустими варианти. Сол остави настрана тази възможност.

А какво, ако Елиът беше избрал да се скрие зад очевидното. Сложността продължи да го забърква.

Пат. Елиът не би се показал, докато не се почувства сигурен. Сол, в замяна, не искаше да действа, докато не се убедеше, че не го заплашва клопка. Но както Сол, така и Елиът знаеше, че полицията ще разследва произшествието и ще дойде да търси откраднатия камион. Ченгетата скоро щяха да бъдат тук.

А също и охраната на дома.