Братството на розата

Имаше прекалено много неща да свърши. Охраната и полицията скоро щяха да бъдат тук. Не смееше да се върне до откраднатия камион, така че трябваше да вземе Форда, въпреки че туристите, обезпокоени от стрелбата, щяха да го видят. Намери ключовете у Полидевк. За по-сигурно скоро щеше да го изостави. Ако успееше да стигне до Ванкувър, можеше да изчезне.

А после? Полицията нямаше да има следи.

А какво ще стане е професията му? Още ли ще го преследват? Докато не беше сигурен, че е свободен, не можеше да отиде при Ерика.

Дъждът продължаваше да се излива на талази, когато отвори вратата на бунгалото. Обърна се и погледна тялото на Елиът. „За Крис“ — каза си. Сега гласът му потрепера.

— И за мен.

Епилог След светите убежища на Абелар

Абелар и Елоиз

Франция, 1138 година.

Пиер Абелар, бивш сановник в църквата в Нотр Дам, почитан официално като най-великият учител на времето си, не бил провъзгласен за кардинал, защото се влюбил в красивата си ученичка Елоиз. Тя забременяла от него и нейният ядосан чичо заповядал да кастрират Абелар. Преследван от ревниви врагове, които искали да се възползват от неговото безсрамие, той най-накрая намерил сигурно убежище. Нарекъл го „Закрила“ и поканил Елоиз, която вече била монахиня, да се грижи за манастира. Те не можели вече да се съберат в любовта си, заради неговата кастрация, но безпределно се посветили един на друг като брат и сестра. Оставили свидетелство за живота си — Нещастната история на Абелар и Писмата на Елоиз. Това станало и основа на легендата за тяхната трагична страст. След многократни опити да възвърне официалната си слава, Абелар починал, обезсърчен, отегчен, а някои казват и с разбито сърце. Погребан бил в манастира „Сен Марсел“. По-късно тялото му било отнесено тайно от Елоиз в „Закрила“, където след повече от двадесет години оплакване, тя умряла и била положена в гроба до него. Останките им били местени няколко пъти през вековете, но най-накрая намерили покой в гробница, носеща техните имена, в гробището Пер Лашез в Париж.

Там те намерили вечно свято убежище.

Под розата