Братството на розата

Вилата хвръкна във въздуха. От мазето до покрива. Стените се отделяха една от друга, отломки падаха навсякъде. Покривът се повдигна и рухна в облаци прах. Пламъци обгръщаха всичко. Сол усети ударната вълна. Без да й обръща внимание, прибра детонатора в сака си. Не обърна внимание и на тътена. Побягна от хълмчето към оставената на един буренясал черен път кола.

Осемгодишна. Човекът от групата, който отговаряше за транспорта я беше купил евтино в Балтимор по обява във вестник. Беше платил в брой и използвал фалшиво име. Никой не можеше да я проследи до тук.

Спазваше ограничението за скорост. Беше спокоен, но не почувства удовлетворение от свършената работа, въпреки че беше постигнал това, което баща му искаше.

ШЕСТИМА УБИТИ ПРИ ЕКСПЛОЗИЯ

КОСТИГАН, ВИРДЖИНИЯ (АП) — Неизяснена досега експлозия в четвъртък вечерта разруши усамотеното имение на Андрю Сейдж, своенравен петролен магнат и съветник на президента по въпросите на енергетиката. Мощният взрив уби Сейдж и петима неидентифицирани гости, които според високопоставени източници са представители на различни големи американски корпорации, членове на фондацията „Парадигма“, наскоро основана от Сейдж.

„Семейството на мистър Сейдж е твърде опечалено, за да коментира.“ — обяви говорител на ФБР на пресконференция. „Доколкото можем да определим, мистър Сейдж е бил свикал среща на най-високо равнище, опитвайки се да намери изход от националната икономическа криза. Президентът, разбира се, е дълбоко потресен. Той загуби не само доверен съветник, но и скъп приятел.“

Семейството на Сейдж не е било в имота по време на експлозията. Няколко члена от охраната му са ранени от летящи отломки. Следователи продължават да търсят в останките ключ към причината за експлозията.

Сол препрочете репортажа на първата страница, сгъна вестника и се отпусна в стола си. Сервитьорка с гърди и бедра, преливащи от костюма й, мина покрай масата му. Погледът му се плъзна от пианиста в салона през шумното казино към масите за Блекджак.

Чувстваше се напрегнат. Намръщи се. Опита се да разбере защо. Работата бе минала гладко. При измъкването нямаше произшествия. След като изостави колата на един паркинг на търговски комплекс във Вашингтон, взе автобус за Атлантик Сити. Беше сигурен, че никой не го е проследил.

Тогава защо се безпокоеше? Докато слот-машините дрънчаха, той продължи да се мръщи.

Елиът настояваше за експлозиви. Но Сол знаеше, че работата лесно можеше да се свърши и по друг, не толкова драстичен начин. Първо срещата. И шестимата можеха да умрат от привидно естествена смърт, по различно време, в отдалечени части на страната: сърдечна криза, удар, самоубийство, пътна злополука, по много други начини. Вътрешният кръг щеше да забележи тенденциозността и да разбере какво значи това, но нещата нямаше да придобият публичност. Сол трябваше да заключи в такъв случай, че тази работа целеше популярност. Но защо? Инстинктът му го човъркаше. Популярността нарушаваше логиката на това, на което го бяха учили.

И друго го тревожеше — неговото настоящо местоположение — Атлантик Сити. След задача той винаги отиваше на предварително определено неутрално място, в този случай шкафче с ключ в гимнастически салон във Вашингтон и намираше там пари и инструкции къде да изчезне. Елиът знаеше местата, които Сол предпочиташе — планините, особено Уайоминг и Колорадо и като услуга Елиът винаги се съгласяваше с това. „Защо, по дяволите, бях пратен в Атлантик Сити?“ — мислеше си той. Никога не бе идвал тук. Не обичаше тълпи. Понасяше ги само като необходимо зло, когато удоволетворяваше нуждата си да кара ски. Тук хората се рояха около него като отвратителни насекоми.

Нещо не беше наред. Нарежданията да използва експлозиви и да отиде в Атлантик Сити бяха нарушаване на стереотипа. Колелата на рулетките трополяха, ръцете на Сол изтръпнаха от мрачни предчувствия.

Той напусна залата за коктейли и наближи масите за Блекджак. Мразеше тълпи, но в шкафчето в гимнастическия салон бе намерил две хиляди долара и напътствие да играе Блекджак.