Братството на розата

Приемайки това прикритие, той намери празен стол и взе чипове за петстотин долара. Заложи петдоларов чип и получи поп и дама.

Този, който раздаваше картите, спечели играта.

— Проклети негодници — каза президентът и удари юмрук в дланта си. Не беше спал. Новините го състариха поразително, много повече отколкото последният опит за политическо убийство. Трепереше от преумора. Скръб и гняв изопваха лицето му.

— Искам мъжа, който уби приятеля ми. Искам го този кучи син.

Внезапно президентът спря. За разлика от предшествениците си той прозря мъдростта на мълчанието. Това, което не беше казал, не можеше да се използва срещу него.

Елиът се чудеше дали президентът знае, че лентите от разговорите му в Овалния кабинет се презаписват.

Директорът на ЦРУ седеше до Елиът.

— КГБ се свърза неочаквано с нас. Категорично отричат да имат нещо общо с това.

— Разбира се, че отричат — каза президентът.

— Но аз им вярвам — възрази директорът. — Работата бе твърде сензационна. Не е в техния стил.

— Те искат точно това да си помислим. Променили са тактиката си, за да ни объркат.

— Моите почитания, господин президент, но аз не мисля така — отвърна директорът. — Признавам, Съветите не харесват промяната на политиката ни в Средния изток — далеч от евреите, в полза на арабите. Те винаги са разчитали на нашата произраелска позиция. Използваха я, за да обръщат арабите срещу нас. Сега ние правим това, което те вършеха. Те са разстроени.

— Така че за тях има смисъл да се намесят — обади се президентът. — Нашето споразумение с арабите е просто. Ако обърнем гръб на Израел, те ще ни продават по-евтино петрол. Фондацията „Парадигма“ бе създадена, за да прикрие преговорите ни с арабите. Бизнесмени, които се договарят с други бизнесмени, вместо правителство с правителство. Унищожи ли се фондацията „Парадигма“, край на преговорите. Вие също ни съветвате да не ги подновяваме.

— Наистина в това има смисъл — обади се директорът. — Твърде много смисъл. Руснаците знаят, че бихме хвърлили вината върху тях. Ако те искаха да се намесят, биха скрили следите си. Щяха да бъдат по-умни.

— Тогава кой по дяволите го е направил? ФБР намери ръката на Андрю на половин миля от развалините. Искам да се добера до някого. Кажете ми кой. Кадафи? Кастро?

— Не мисля — каза директорът.

— Ние го направихме — промълви Елиът. Той бе мълчал досега, дебнейки подходящ момент.

Президентът се извърна рязко към него:

— Ние какво?

— Непряко. Един от нашите хора. Естествено, не му беше възложено.

— За бога, надявам се, че не!

— Случайно открихме — продължи Елиът.

Директорът, който беше началник на Елиът, се втренчи в него възмутено:

— И не ми казахте?

— Нямах възможност. Научих за това непосредствено преди срещата. Наблюдавахме мъжа няколко месеца. Той провали няколко задачи. Поведението му е непредсказуемо. Мислехме да го освободим. Три седмици преди експлозията се изплъзна от погледа ни. Днес отново се появи. Успяхме да проследим движенията му. Можем да считаме, че е бил на мястото по време на взрива.

Лицето на президента пребледня.

— Продължавайте.

— Той е под наблюдение в Атлантик Сити. Изглежда има много пари. Губи на Блекджак.

— Откъде има средства? — запита президентът с присвити очи.

— Той е евреин. Мосад ни помогна да го обучим. Той се би във войната им през октомври седемдесет и трета. Има вкус към скъпи удоволствия, които не би могъл да си позволи, ако ние го освободим. Предполагаме, че израелците са му платили за това.

— В това наистина има смисъл — продума директорът неохотно.

Президентът сви юмрук.

— Но можете ли да го докажете? Можете ли да ми предоставите нещо, за да се вдигне шум в Тел Авив?

— Ще говоря с него. Има начини да се подбуди разговор.

— И после. Имаме ли похвати да се справяме с двойни агенти?

Уклончивият израз на президента накара Елиът отново да се замисли дали президентът знае, че лентите от Овалния кабинет се презаписват.

Елиът кимна тактично.

— Вярвам, че ще ги приложите — каза президентът. — Не че има значение, но за мое сведение, как се казва този човек?

Когато напусна ресторанта на казиното, Сол видя в тълпата мъж с разцепена буза и мустаци. Човекът веднага се обърна и се запъти в противоположната посока. Не, това не може да бъде! В гръб изглеждаше също така хилав. Прическата и цвета на косата му бяха същите като на мъжа, с когото Сол говори в Балтимор и който му бе помагал.

Мускулите на Сол се стегнаха. Сигурно греши. След като групите се разформироват, никога не изпращаха двама мъже да се крият на едно и също място. Когато се успокои, Сол си помисли: „Тръгни след него и го огледай още веднъж. Провери го!“

Мъжът се беше слял с тълпата, която излизаше през вратата. Сол се бутна в две жени и премина през редицата от тракащи телефонни автомати. Припомни си момента, в който видя мъжа и тази внезапна смяна на посоката, сякаш беше забравил нещо. Може би… Но дали се беше обърнал, защото не искаше Сол да го познае?