Бърз е моят револвер

— Защото такова му е положението. Трябва да си държи носа чист и да не го пъха в бизнеса на другите. Ако знаеше какво щеше да стане, едва ли би се намесил. Това е, което ме кара да мисля, че той няма нищо общо с цялата тази работа.

— Може и да е така — съгласи се Пат. — Ако имахме нещо повече от една смътна теория, щяхме да поразровим тази история… Виж какво, ще получиш повече помощ, отколкото очакваше.

Стана ми любопитно.

— Така ли?

— Аха. Момчето, което е прегазило Рижата, е било застраховано. Компанията е сигурна в причината за смъртта и иска да плати. Сега разследват случая.

— Каза ли им нещо, Пат?

— Абсолютно нищо. Те търсят самостоятелно. Имат полицейския доклад и това е всичко. Не искам да се правя на глупак, като им кажа, че съм позволил на едно пъргаво частно ченге да ме убеди, че става дума за убийство. Тези момчета са много умни. И нещо друго. Пуснахме хора по следите на твоя приятел.

— Приятел ли? Кой?

— Фини Ласт.

Едва не изпуснах слушалката. Споменаването на това име беше достатъчно, за да ме изкара от кожата.

— Има добра репутация. Доколкото знаем, не е арестуван дори. Открихме два града по Западното крайбрежие, където го познават. И в двата случая е бил нает от бизнесмени, които имали нужда от хора със здрава ръка. Фини създава неприятности, но е добро момче. Местните полицаи ме информираха, че по-дребните риби в града били наплашени до смърт от него, защото по някакъв начин са разбрали, че е от старата школа и не си поплюва с пистолета. Точно като във второсортен уестърн. Фини е бил достатъчно умен, за да си издейства разрешително за оръжието, и единственият път когато се наложило да снемат отпечатъци от пръстите му, било във връзка с молбата за разрешително.

— С други думи, няма за какво да се хванем?

— Да, Майк.

— Какво стана с разрешителното, което имаше за работата си при Бърин-Гроутин?

— Помислил е дори и за това. Било е върнато по пощата. Не е поел никакви рискове.

— Така че сега той действа с нож.

— Какво?

— Нямаш нужда от разрешително за носене на нож, приятелю, а Фини обича студеното оръжие.

Гърбът ме болеше, а и бях изморен от разговорите, затова обещах на Пат да му се обадя по-късно и затворих. След като сложих телефона обратно на масата и се наместих по-удобно, опитах се да помисля малко. Пръстенът беше в ръката ми, а лицето на Рижата — пред очите ми. Напрегнатите му черти се бяха изгладили и на тяхно място се бе появила широка безгрижна усмивка.

Пръстенът стана на малкия ми пръст и аз го сложих.

В четири и половина бях изтръгнат от полуунесеното си състояние от превъртането на ключ в бравата. Подскочих, взех пистолета изпод дивана, като си изподрасках ръката при движението, което направих, и свалих предпазителя.

Но това беше Лола.

Тя така се изплаши от свирепия вид на лицето ми, че изпусна пакета, който държеше в ръцете си.

— Майк!

— Извинявай, миличко, но съм малко нервен — признах аз и хвърлих патлака на масата.

— Донесох ти дрехи.

Лола развърза пакета и се приближи до мен. Когато седна в края на дивана, аз я притеглих към себе си и я целунах по устните.

— Как си?

— Прекрасно, мила. Имах нужда просто да се наспя. Ще се поизмъча още няколко дена, но не така, както ще се мъчат някои други личности. Отдавна не бяха ме смазвали по такъв начин. Следващия път ще си отварям очите и ще напълня с олово нечии черва, преди да вляза в някоя тъмна пресечка.

— Не говори така, Майк!

Очите й се намръщиха загрижено.

— О, момичета, вие сте прекрасни! — възкликнах искрено аз, опитвайки се да сменя темата.

Лола се засмя с истинско удоволствие. После стана бързо, хвана завивката и я отметна:

— Ти също си прекрасен — усмихна се тя дяволито.

Нададох вопъл и придърпах завивката до брадичката си. Когато Лола отиде в кухнята, развих пакета и посрещнах съобщението, че супата е готова, вече с вратовръзка.

— Иначе ми харесваш повече — отбеляза Лола.

— Бъди добро момиче и ме нахрани.

След като приключихме със супата, тя извади от тигана свински пържоли. Тъкмо щях да започна да се сърдя, когато Лола сложи и на себе си.

Тя долови учудването ми.

— Затова съм станала толкова голяма. Храни се добре и ще станеш като мен.

Бях твърде гладен, за да говоря по време на яденето. Завършихме с десерт.

— Добре ли беше?

— Възхитително. Чувствам се като новороден.

Лола взе цигара.

— Какво ще правиш сега, Майк?

— Първо трябва да си изясня защо ми спретнаха този капан, а после — кой.

— Предупредих те, че Кендид е опасен.

— Тази дебела маймуна е абсолютно безвредна, душичке. Опасни са мангизите му. Кендид купува хора и те вършат това, което той не може.

— Въпреки това не бих му се доверявала много. Чувала съм за него истории, от които кожата ми настръхва. Потърси ли документацията?

— Не. Явно не я държи на открито. В кабинета му нямаше и следа от сейф. Не, това пътешествие беше с разузнавателна цел. Тези момчета не са толкова глупави. Ако документацията изобщо съществува, а това е под въпрос, тя е скрита така, че ще падне голямо копане, докато се добера до нея.

Облегнах се назад и загасих фаса в пепелника. Все още не можех да седя дълго време, но се оправях бързо.