Бърз е моят револвер

Боже, как може да съм такъв невероятен идиот! Извадих цигарата от устата си и я угасих в дланта си, но не усетих никаква болка. Снимките, снимките… Нанси е изработила най-съвършената схема за шантаж, каквато някога е съществувала. Имала е снимки на всичка и всички и е била готова да ги пусне в действие, когато по време на посещенията си Фини Ласт е видял тези проклети неща и ги е поискал за себе си.

Разбира се, че беше така. Дребен бандит с големи претенции, намерил начин да пипне големите мангизи. Но преди да свърши работата сам, Нанси е стъпила накриво и е била прегазена от кола, което е причинило смъртта й. Може би Фини е наредил на някого да я следи и този някой е знаел за нея достатъчно, за да се сети да свали пръстена и открадне документите за самоличността й. Защо? Защото след установяването на самоличността й някой друг би могъл да докопа материалите пръв. Излизаше, че пръстенът е бил чиста случайност, а Нанси — обикновена изнудвачка.

Глупости. Все още не ми пукаше каква е била. За един кратък миг тя беше моя приятелка. Фини може и да не я е убил, но се е канел да го направи, което беше едно и също за мен. Скъпо щеше да ми плати за това! Блондинката също ми харесваше!

Подхвърли пръстена към тавана и Лола наниза пръста си в него. Тя изчака отново, давайки ми време да помисля. На глас аз казах:

— Фотоапаратът, Лола, къде ли може да е?

Отвърна ми с въпрос:

— Нима Нанси не ти е намекнала с нещо?

Червенокосата го беше направила.

— Аха. Бизнесът вървял зле. Фини нарочно разгонвал клиентите й. Опита се и мене да разкара. Имала нужда от мангизи, затова… заложила фотоапарата.

Всяка мисъл пораждаше нови. Детайлите от картината, които бяха разпръснати по цялата маса, сякаш бяха струпани изведнъж на куп от някаква невидима прахосмукачка. Някакви призрачни пръсти събираха парченцата и ги поставяха на местата им, колебаейки се от време на време, за да ми позволят да направя следващия си ход. Беше като игра. Първо те слагаха едно парче, аз слагах друго, след това те ми позволяваха да сложа две наведнъж, три, четири, подтиквайки ме да реша загадката сам. Но някои от парченцата не бяха на местата си и трябваше да ги държа настрани, докато им намеря точното място.

Старата дебелана в общежитието на Нанси каза, че се е появила само с няколко долара и нищо друго. Откъде ли е дошла? Дали не се опитваше да избяга от Фини Ласт? Коби Бенет беше казал, че лозите имат силен глас. Вероятно една червенокоса проститутка можеше лесно да бъде следена. Така че тя се е местила от квартира на квартира, опитвайки се да му избяга, и не е успявала. Оставила е някъде на сигурно място снимките, които той е търсел, и те сега си стояха там. Чакаха да бъдат намерени и точно сега някой ги търсеше и си губеше времето, защото смяташе, че съм мъртъв. Фини Ласт го очакваше голяма изненада.

Лола ме прегърна.

— Свърши ли?

— Почти. — Отпуснах се в едно спокойно предчувствие.

— Кога?

— Утре. Или вдругиден. Скоро. Утре започваме преследването. Първо, ще ми трябва нов пистолет. Пат ще ме уреди. След това започваме.

— Кой?

— Аз и ти, сладко писенце. Не забравяй, че ме смятат за мъртъв. Покойниците не се разхождат по улиците. Така че утре бедните ти крачета ще трябва доста да се поизмъчат, за да обиколят всички заложни къщи в града, докато не намерим фотоапарата. Върху квитанцията трябва да има адрес, а това е всичко, което ни трябва.

Лола се усмихна, протегна крака и бавно и съблазнително повдигна роклята си, като показваше все повече и повече от възхитителните си крака.

Веждите й бяха повдигнати по един възбуждащ начин и тя прошепна:

— Това дали ще издържи на много ходене?

Щеше да издържи на много голямо ходене.

Протегнах се и смъкнах роклята й надолу, нещо, което изобщо не беше в стила ми, но си струваше, защото Лола отметна назад главата си и се засмя, а аз я целунах, преди да успее да си затвори устните. Ръцете й се обвиха около врата ми и тя прошепна:

— Обичам те, Майк, обичам те, обичам те, обичам те…

Исках да й отвърна със същото, но тя ме разбра и ме спря с целувка. После стана и разгъна дивана и донесе възглавница от спалнята. Свалих си обувките и запратих вратовръзката на стола.

— Лягай да спиш — казах аз. — Ще отбележим възкръсването ми някоя друга нощ.

— Лека нощ, Майк.

Изпрати ми една въздушна целувка. Поклатих глава и тя се върна за истинска.

Лежах на чаршафите и се питах дали съм мухльо, изцяло преобразен, просто уморен или влюбен.

Реших, че съм само уморен, усмихнах се и заспах.

Глава XI

Събудих се от аромата на кафе и цвъртенето на бекон с яйца. Прозях се, протегнах се и се размърдах, когато Лола влезе, все така красива и сутринта, както и през нощта. Повика ме с пръст.

— Закуската е сервирана, господарю!

Тя се върна в кухнята, а аз се напъхах в панталоните и я последвах. Когато вече бяхме на масата, стана ясно, че Лола се е обадила в службата си, казала, че е болна и е получила разрешение да не ходи на работа няколко дни.

— Виждам, че доста те ценят.

Тя сбърчи нослето си.

— Харесва им моята техника.