Бърз е моят револвер

— Повече от груба. Градът е дяволски мръсен, особено ако погледнеш на някои места.

Размазах с пета фаса си.

— Толкова много говорят за римляните. Те само са хвърляли хората в дупки с лъвове. Тогава около лъвовете е имало плътна стена, така че те не са могли да излязат навън. А тук лъвовете са дори и на улицата и търсят човешко месо.

Тълпата вече беше оредяла, полицаите се бяха прибрали в колите, опитвайки се да се отърват от журналистите. Пристигна още една репортерска кола и от нея слязоха двама. Не исках да стоя повече тук. Твърде много хора ме познаваха, затова се сбогувах с Пат и двамата с Лола се затътрихме нагоре по улицата.

Закарах я до апартамента й и тя настоя да се кача за кафе, каквото никога през живота си не съм пил. В предутринния час, когато целият град спеше, тук бе тихо и спокойно. Улицата бе притихнала също. Дори случайният автомобилен клаксон звучеше нелепо в тази неестествена тишина.

Слабият шум от корабите по реката — тъмни силуети и мигащи светлинки — се разнасяше като ехо по каньоните на градските авенюта. Лола пусна радиото тихо, предаваха класически пиеси за пиано, и аз седях със затворени очи, заслушан и замислен, опитвайки си да си представя моята червенокоса като изнудвачка. Унесен в дрямка, мислех, че пръстите на Рижата докосват клавишите на пианото, докато аз я гледам одобрително, а умът ми беше изпълнен с мисли, които тя прочете и лицето й стана тъжно, по-тъжно от всичко, което бях виждал, след което обърна очи към мен и през тях ясно можех да видя добротата на душата й и разбрах, че не беше изнудвачка и че първото ми впечатление е било правилно; тя беше момиче, което се беше сблъскало лице в лице със съдбата и беше загубило, но, губейки, не беше загубила всичко, защото лицето й светеше със светлината на светостта, когато бях неин приятел, когато мислех, че лице като нейното можеше да се срещне само в църквата, когато се молиш или когато се жениш, светлина, която сега можех да видя, докато тя изпълняваше песента, която ми казваше, че аз съм неин приятел, а тя — мой, едно приятелство, което беше повече от приятелство, защото беше прераснало в доверие, и аз знаех, че е така, вярвах в него, исках го, защото в него имаше по-голяма преданост, отколкото очаквах или заслужавах, и аз исках да бъда достоен за него, но преди да успея да й кажа това, лицето на Фини Ласт изплува от мъглата зад клавиатурата, злобно, мълчаливо изричащо непристойни бележки и страшни заплахи, които унищожиха светостта на сцената, смачкаха я в калта, замърсявайки я с думи, които извикаха отново жестокостта и ужаса, които се бяха вселили в нас, преди да се срещнем, и аз не можех да направя нищо, защото краката ми бяха безсилни, а ръцете ми — сковани от някаква невидима сила, която беше подчинена на Фини и която нямаше да ме освободи, докато той не я убиеше и си тръгнеше със звънтящ из въздуха смях и злобната гримаса на лицето си, предизвиквайки ме да го последвам, докато аз не можех да му отговоря; всичко, което можех да направя, беше да стоя там и да гледам безжизненото тяло на моята червенокоса, фокусирайки погледа си върху ръцете й, с драскотините, оставени, когато той измъкваше пръстена й.

Лола каза:

— Кафето е готово, Майк?

Събудих се внезапно, краката и ръцете ми бяха отново свободни, но аз наполовина очаквах да видя изчезващия зад ъгъла Фини. Радиото продължаваше да свири, бездушна вещ в ъгъла с дълбок глас, който беше единственият звук в нощта.

— Мислеше ли, скъпи?

— Сънувах. — Взех чашата от подноса и тя ми сложи захар и мляко. — Понякога е приятно да сънуваш.

Тя изкриви устни.

— А понякога не — и ме целуна с очите си. — Напоследък моите сънища се промениха, Майк. Станаха по-приятни, отколкото бяха.

— Те са се превърнали в теб, Лола.

— Обичам те, Майк. Обективна съм, защото не мога да направя нищо. Това не е като първата любов. Това е просто факт. Дали съм влюбена в теб, или просто те обичам?

Тя пийна от кафето си и аз не отговорих. Тя и не чакаше отговор.

— Ти си великолепен, Майк. Би могло да се каже, че си грозен, ако разделим лицето ти на части и ги погледнем всяка поотделно. У теб има нещо брутално, което кара мъжете да те мразят. Но може би на жената е нужен звяр. Може би тя се нуждае от мъж, който умее да мрази и да убива, но е запазил добротата в сърцето си. Откога те познавам? Само от няколко дни? Достатъчно, за да те погледна и кажа, че те обичам, и ако нещата стояха по друг начин, щях да мечтая да ми кажеш същото. Но това е невъзможно и на мен ми е все едно. Само искам да го знаеш.