Бърз е моят револвер

Железният юмрук бе замахнал широко. Той бе ударил по места и хора, за които никога не бях помислял. Зловеща усмивка заигра по лицето ми и аз потърках с ръка прерасналата брада. Спомних си как Пат признаваше съществуването на такъв обръч и лесно се съгласяваше, че трудно може да се направи нещо. Сега той беше преглътнал собствените си думи и това му харесваше.

Вече нищо не можеше да бъде спряно. Вестниците бяха подхванали сензацията за кръстоносния поход и я бяха разпространили. Хората с праведно негодувание излизаха на лов за лисици, готови да смачкат това, което до вчера бяха поддържали с безразличието си. Просто си бяха намерили ново забавление: да гледат как тъпчат в калта известни имена и да изпитват тръпката, че бяха участници в нещо голямо.

Но основните сцени още не бяха написани. Действието в тях щеше да се развие по-късно, на подсъдимата скамейка, след като минат всички протести, апели и трикове, целящи да проточат нещата. А после може би някой щеше да бъде глобен, друг осъден на смехотворен срок затвор, а трети — оправдани поради липса на доказателства.

Доказателства. От тези, които залепваха здраво към досиетата на обвиняемите. Полицията можеше да направи всичко възможно, но ако нямаше такива доказателства, престъпниците щяха да се отърват със спомена за случилото се и с обета никога повече да не допускат подобни грешки. Това щяха да бъдат хора с власт, мръсни, извратени подлеци, които харесваха усещането за власт и пари, решени да отстранят всичко, което се изпречеше на пътя им. Можеха да подронят малко по малко силата на закона. Както вълните незабележимо подронват бреговете, докато не ги сринат във водата. Тогава те можеха да си останат такива, каквито са били и преди — хора, които търсеха странични вратички в закона и го тълкуваха за своя собствена изгода.

Навлякох шлифера и слязох долу за вестник. Върнах се бързо в апартамента, за да го прочета. Историята беше предадена с подходящи илюстрации, но авторите на статиите не се задоволяваха само с фактите. Те намекваха, че много изтъкнати личности са напуснали спешно града в навечерието на разследването и ако разкритията продължаваха да се увеличават със същото темпо, количеството на страниците в Синята Книга щяло да намалее катастрофално. Един от по-досетливите автори стигаше до извода, че полицията получавала помощ отвън и че нямало да се справи със ситуацията, ако не предприемела незабавни действия.

Самата полиция не можеше да каже много неща. Засега нямаше изявления на висши полицейски служители, но някои от по-дребните политикани трещяха и гърмяха, че юмрукът на законът се стоварвал прекалено тежко на техните плещи и че полицията се занимавала повече с безполезни тактически операции, вместо да въдворява ред. Не можех да не се засмея на това. Готов бях да се обзаложа, че тези момчета искаха да си спасят кожата, като вдигнат повече шум от полицията.

Вдигнах телефонната слушалка и набрах номера на Пат. Макар да се чувстваше като пребито куче, той се зарадва, когато чу гласа ми.

— Чете ли вестниците? — попита той.

— Да, и радио слушах. Великият изход започна.

— Можеш да го кажеш още веднъж. Хващаме ги на дузини и много от тях казват достатъчно, за да ни доведат до други неща. Но това са само дребни риби — черноработниците на организацията. А също и клиенти.

— Те поддържат рекета.

— И ще платят за това много по-скъпо, отколкото са очаквали. Показаха се много гадни мутри, които само чакат някой да ги размаже.

— Ще го направиш ли?

— Да, Майк.

— Ще ти излезе голямо име.

— Вече ми излиза. От всички страни ме наричат с по-мръсни имена, отколкото когото и да било другиго в града. Заплашват ме, предлагат ми пари, молят ме и какво ли не още. Всичко това ме кара да се срамувам, когато си помисля, че живея на неколкостотин мили от някои хора.

Той се прозя в слушалката и промърмори:

— Имам новини, приятелю. Мърей Кендид е бил засечен из града. Прескачал от едно място на друго. Придружавал го е някакъв общински съветник.

— Значи не се е отказал от играта?

— Очевидно не. Държи се далеч от погледа, докато не се случи нещо. Мисля, че иска да види докъде можем да стигнем. Ще бъде доста изненадан.

— Имате ли обвинение в убийство срещу него?

— Няма да стане, Майк. Има си алиби. Изплъзва ни се от разследването. Има и нещо друго, което може да те заинтересува. Наблюдава се прилив на яки момчета, които се разхождат из града. Видени са от когото трябва. Стига ти само да ги погледнеш, за да разбереш, че няма да проговорят от любов към парите.

— Това хич не ми харесва.

— И на мен. Повечето от тях имат досиета, но чисти и сега не можем да ги пипнем. Започнахме да ги задържаме за разпит. И това не даде резултат. Всеки от тях е тъпкан с мангизи и има достатъчно мозък, за да ги изразходва за адвокат. Нито един от тях не е бил въоръжен, когато са ги задържали, нито пък е оказвал съпротива на ченгетата, така че не можем да им лепнем нищо.

Дланите ми се изпотиха.