Бърз е моят револвер

Лола стоеше тихо, притворила очи и аз видях съвършенството на тази жена. Разумът и тялото й бяха пречистени. В тях липсваше сковаващата душата мръсотия. Никога не я бях виждал такава: спокойна, безметежна и щастлива в своето нещастие. Лицето й излъчваше необичайна красота, косите й падаха като жив водопад на раменете, съживени от влагата на дъжда. Високите стегнати гърди, които не бяха подкрепяни от оковите на сутиена, примамваха като две красиви полусфери. Стомахът й се надигаше на вълни и изчезваше надолу между бедрата й, подчертаваше тяхната закръгленост и заедно оформяха контур, който беше мечта за художника.

Оставих чашата на края на масата и я загледах като хипнотизиран.

— Сякаш сме отдавна женени — продължи Лола. — Седим тук и се любуваме един на друг, а ни дели цяла стая.

Не беше трудно да се пресече една стая. Лола протегна ръце към мен, аз я вдигнах и я прегърнах, опиянен от меда на устните и от езика й — един топъл малък меч, който проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко.

Не исках да я пускам, но тя се изплъзна от прегръдката ми. Целуна ме леко по бузата, взе цигара от масата, накара ме да я взема и ми поднесе огънче. Пламъкът от кибритената клечка не беше по-силен от този в очите й. Той ми казваше да чакам, но не дълго. Тя духна клечката, целуна ме отново по бузата и изчезна в спалнята, горда и прекрасна.

Цигарата вече пареше пръстите ми, когато ме повика. Само една дума:

— Майк…

Захвърлих я все още горяща в пепелника. Последвах гласа й.

Лола стоеше по средата на стаята, в сянката на абажура, обърната с гръб към мен. Гледаше през отворения прозорец в нощната тишина и приличаше на някакво неземно творение на гениален скулптор. Толкова нежна и прекрасна бе позата й… Лекият ветрец нахлуваше в стаята и прозрачната коприна на нощницата плътно прилепваше към тялото й, подчертавайки всяка линия, всяка извивка.

Застинах на вратата. Не смеех да дишам, за да не прогоня чудесното видение. Гласът й едва се чуваше.

— Преди хиляда години реших, че ще облека тази нощница в първата си брачна нощ. Преди хиляда години аз изплаках сърцето си, скрих го дълбоко в себе си и бях забравила за него, докато не те срещнах.

Лола се обърна с грациозно движение и направи крачка към мен.

— Никога не съм имала нощ, която бих искала да запомня. Нека това бъде тази нощ.

В очите й гореше огънят на страстта.

— Ела при мен, Майк.

Не беше нужно да ме вика. Хванах я за раменете и пръстите ми се впиха в нежното й тяло.

— Искам да ме обичаш, Майк, само тази нощ — изстена тя. — Искам любов, толкова силна и яростна, колкото е и моята, защото „утре“ за нас може и да няма, а ако настъпи, то никога няма да бъде същото. Кажи ми, Майк, кажи ми.

— Обичам те, Лола. Бих ти го казал и по-рано, но ти не ми позволяваше. Не мога да не те обичам. Някога бях решил за себе си, че не мога да обичам. Но съм се лъгал.

— Само тази нощ…

— Грешиш. Не само тази нощ. Ще те обичам колкото ми харесва. Ако трябва да си почина за малко, ще си почина. Ти си съвсем нова, Лола… създадена си за мъж, който струва много повече от мен. Аз нося нещастие на всичко, до което се докосвам.

Тя затвори устата ми с пръсти. Тялото ми гореше от желанието да я притежавам, а главата ми се въртеше. Тя взе ръката ми и я постави на рамото си, върху презрамката на нощницата.

— Тази нощница се облича само веднъж. И има само един начин да я съблечеш.

Дяволът изкушаваше плътта ми.

Пръстите ми сграбчиха коприната и тя се разцепи с лекота. Лола стоеше пред мен, гола и съблазнителна.

Гласът й беше пълен с пеещи ангели.

— Обичам те, Майк, обичам те — повтори Лола.

Беше моят тип жена, такава, на която не трябва да говориш, защото думите не бяха необходими. Тя беше честна пред себе си и силна в своята честност, способна да обича един мъж с цялото си сърце, готова да му го даде изцяло, и тя ми го даваше.

Устните й бяха студени, но тялото й гореше с вътрешен огън, който само любовта можеше да потуши.

Това беше нощ, която тя мислеше, че никога няма да дойде.

За мен бе нощ, която нямаше да забравя никога.

Събудих се сам. Тиктакането на миниатюрния будилник на шкафа постоянно напомняше, че новият ден е настъпил. До мен на възглавницата имаше писмо от Лола, запечатано с целувка от червило. Прочетох го:

C>

Всичко свърши прекалено бързо, Майк. Сега трябва да изпълня задачата, която ми постави. Закуската е готова, само трябва да я стоплиш.

C$

По дяволите закуската! Минаваше дванайсет часът. Дъвчех и в същото време се обличах, желаейки по-бързо да се захвана за работа. Докато чаках кафето да изстине, пуснах радиото. Говорителят сякаш за първи път в живота си беше истински възбуден. Говореше бързо, като се задъхваше, и едва успяваше да си поеме въздух между два параграфа. От мига, в който се разделих с Пат, полицията бе провела още две акции и в мрежите й се бяха хванали доста едри риби от подземния свят. Гигантският порочен обръч, който стискаше града, започваше да се разчупва.