Когато малко по-късно Тобиас и Кейлъб пристигат да
в нея слънчеви лъчи бодат очите ми като игли. Засланям
ме вземат, ме гледат, сякаш съм непозната.
лицето си с ръка и продължавам да крача напред.
- Отрязала си косата си - казва Кейлъб и веждите му ска
Вратите на сградата са широко отворени. Покрай сте
ч а т нагоре. Много ерудитско от негова страна да се вкоп
ните на овалната оранжерия, в коритата на канали и мал
чи във фактите, когато е под стрес. Косата му е сплескана
ки басейни никнат растения и дървета. Десетките венти
от страната, на която е спал, а очите му са кървясали.
латори из помещението само раздвижват горещия въздух
- Аха - отговарям. - Доста е... горещо за дълга коса.
и аз вече се потя. Но забравям за жегата, когато тълпата
- Така си е.
отпред оредява и зървам останалата част от помещени
Тръгваме заедно по коридора. Дъските скърцат под кра
ето.
ката ни. Липсва ми кънтящият звук от моите стъпки из
В центъра се извисява огромно дърво. Клоните се прос
тунелите в лагера на Безстрашните. Липсва ми прохладни
т и р а т сред влажния въздух в парника, а коренището се на
ят въздух в подземията. Но най-много ми липсват страхо
дига над земята, образувайки гъста плетеница. Забелязвам,
вете от последните седмици, които са нищо в сравнение
че между корените има не пръст, а вода и метални пръч-
ku, koumo ги удържат на място. Не би трябвало да съм
тези размирни времена?
изненадана - ж и в о т ъ т на Миротворците е посветен на
Всеки от Миротворците в залата се обръща към своя
осъществяването на селскостопански подвизи като този
съсед и започва да говори.
тук, подкрепени от технологиите на Ерудитите.
- Как изобщо могат да докарат нещо до край по този
Сред корените стои Йохана Реиес със спусната над обе
начин? - казвам, когато времето за разговори свършва.
зобразената половина от лицето си коса. От часовете
- Тях не ги е грижа за ефективността - отвръща Тоби
по история на кастите знам, че Миротворците нямат
ас. - Интересува ги единствено съгласието. Наблюдавай.
официален лидер - те гласуват по всеки въпрос и почти
На няколко крачки от нас две жени в жълти рокли се на
винаги постигат пълно единодушие. Приличат по-скоро
дигат от местата си и се присъединяват към трима мъже.
на множество части от един-единствен разум, а Йохана е
Един млад мъж се извръща така, че техният малък кръг да
техният говорител.
образува по-голям със съседната група. Навсякъде из поме
Миротворците седят на пода, повечето с кръстосани
щението малките групички започват да се разрастват и
или сплетени на възел крака, които далечно ми напомнят
разширяват, а гласовете намаляват все повече и повече,
корените на дърво. Аскетите са разположени в стегнати
докато накрая не остават да звучат само три-четири.
редици от лявата ми страна. В продължение на няколко
Долавям само откъслечни думи от онова, което казват:
секунди обхождам с поглед насъбралите се, преди да си дам
мир - Безстрашни - Ерудити - скривалище - участие...
сметка какво търся: моите родители.
- Много странно - обаждам се.
Преглъщам мъчително и се опитвам да забравя. Тобиас
- Според мен е красиво - отвръща т о й .
леко ме докосва по гърба и ме побутва към дъното на поме
Поглеждам го.
щението, зад Аскетите. Преди да седнем, опира устни до
- Какво? - засмива се леко той. - Всеки от т я х има равен
ухото ми и прошепва:
глас в управлението, всеки от т я х носи еднаква отговор
- Косата ти ми харесва така.
ност с останалите. Това ги прави грижовни, това гц прави
Успявам да му се усмихна леко и когато сядаме, се обля
сърдечни. Мисля, че е красиво.
гам на него, опряла плътно ръка до неговата.
- Според мен пък е напълно несъстоятелно - казвам. -
Йохана вдига двете си ръце и свежда глава. Още преди
Това може да работи при Миротворците, но какво се
да съм си поела дъх, разговорите в залата утихват. Миро
случва, когато не всички искат да свирят на банджо и да
т в о р ц и т е около мен седят в пълно мълчание, някои са със
отглеждат семена? Какво става, ако някой извърши ужасно
затворени очи, устните на други нашепват думи, к о и т о
престъпление и проблемът не може да се реши само с при
не долавям, т р е т и са вперили поглед някъде далече напред.
казки?
Секундите се т о ч а т мъчително. Когато най-накрая Йо
Той свива рамене.
хана вдига глава, аз вече съм на предела на търпението.
- Предполагам, че скоро ще разберем.
- Днес пред нас стои неотложен въпрос - започва т я . -
Най-накрая по един човек от всяка голяма група се надига
Той е: как ние - хора, посветили се на мира - да се държим 6
и тръгва към Йохана, проправяйки си предпазливо п ъ т през
дебелите корени на голямото дърво. Очаквам да се обър
сък - словесен или физически - всички замесени ще бъдат
н а т към всички нас, но вместо т о в а говорителите обра
помолени да напуснат. Трето, конфликтът между кастите
зуват кръг заедно с Иохана и продължават тихо обсъжда
не бива да се обсъжда дори на четири очи на територия
нето. Започва да ме обзема чувството, че никога няма да
та на нашата база. И четвърто, всеки, който пребивава
разбера какво си приказват.