Бунтовници

тук, трябва да допринася с труда си за благоденствието

- Май няма да ни позволят да спорим с тях, а? - казвам.

на общността. Ще докладваме за нашето решение на Еру­

- Съмнявам се - отвръща т о й .

дитите, Прямите и Безстрашните възможно най-скоро.

Което напълно ме разбива.

Погледът й се премества от Тобиас и се задържа върху

Когато всеки от т я х си е казал думичките, те отново

мен.

сядат и о с т а в я т единствено Йохана да стои права в цен­

- Може да останете, при единственото условие да се

търа на помещението. Тя се извръща към нас и скръства

подчинявате на нашите правила - продължава. - Това е ре­

ръце на гърдите. Къде ще отидем, когато ни наредят да

шението ни.

напуснем? Обратно в града ли, където никой не е в безопас­

Сещам се за пистолета, който съм скрила под дюшека,

ност?

за напрежението между мен и Питър, между Тобиас и Мар­

- О т к а к т о се помним, нашата каста е в близки отно­

къс и устата ми пресъхва. Не съм чак толкова добра, че да

шения с Ерудитите. Нуждаем се едни от други, за да оцеле­

избегна евентуални сблъсъци.

ем и винаги сме си помагали - започва Йохана. - Но в мина­

- Едва ли ще се задържим дълго т у к - прошепвам нечуто

л о т о сме имали здрави връзки и с Аскетите и не намираме

към Тобиас.

за редно да отблъснем приятелска ръка, която от толкова

Само преди миг т о й все още леко се усмихваше. Сега

време е протегната към нас.

ъгълчетата на у с т а т а му са извити в горчива гънка.

Гласът й е сладък като мед и така се т о ч и - бавно и

- Да, едва ли.

предпазливо. Отривам п о т т а от челото си с опакото на

ръката.

- Смятаме, че единственият начин да запазим отноше­

нията си и с двете касти е като останем безпристрастни

наблюдатели и спазваме неутралитет - продължава т я . -

Вашето присъствие т у к обаче усложнява нещата.

„Ето, започва се", мисля си.

- Стигнахме до заключението, че при създалите се об­

стоятелства базата на Миротворците трябва да се пре­

върне в убежище за членовете на всички касти - обявява

Иохана. - Първо, на наша територия се забраняват оръжия

от всякакъв род. Второ, в случай че възникне сериозен сблъ-

ката - дочувам да казва Йохана. - Дали Джанийн просто

е приключила с планирането и е преминала към действие,

или някакъв инцидент е провокирал нападението?

Зървам лицето на Маркъс през един раздвоен ствол. Той

Г Л А В А

свива устни и казва само: „Хм".

Т Р Е Т А

- Предполагам, че така и няма да разберем как е станало

точно. - Йохана повдига здравата си вежда. - Нали?

- Най-вероятно да.

Йохана хваща ръката на Маркъс и се извръща с лице към

него. Замръзвам на място, уплашена да не ме види, но тя гле­

Щом се прибирам 6 с т а я т а същата вечер, пъхам ръка

да право в него. Прикляквам бързо и пропълзявам към едно

под дюшека да се уверя, че пистолетът си е още на мяс­

от дърветата, чийто ствол може да ме прикрие. Кората

т о т о . Пръстите ми се плъзват по спусъка и гърлото ми

дращи гърба ми, но аз не помръдвам.

се свива, сякаш съм получила алергичен пристъп. Дръпвам

- Ти обаче знаеш - продължава т я . - Известно ти е защо

ръка и падам на колене край леглото, поемайки си мъчител­

е атакувала точно в този момент. Аз може и да не съм вече

но въздух, докато това усещане отмине.

от Прямите, но все още разбирам, ако някой премълчава

Какво ти става? - поклащам глаба. - Я се стегни!"

истината.

Точно така се чувствам: сякаш трябва да стегна различ­

- Прекаленото любопитство е егоизъм, Иохана.

ните си части, като че са връзки за обувки. Задушавам се,

Ако съм на нейно място, ще му дам да се разбере заради

но поне се чувствам силна.

тази забележка, но тя отвръща с любезен тон:

С крайчеца на окото улавям някакво движение и обръ­

- Моята каста очаква от мен да я съветвам. Ако ти

щам глава към прозореца, който гледа към ябълковата гра­

разполагаш с толкова съдбоносно сведение, важно е да го

дина. Там Йохана Рейес и Маркъс И т ъ н крачат рамо до

знам, за да го споделя с хората си. Убедена съм, че разбираш

рамо, като поспират само край лехата с подправките, за да

това, Маркъс.

си откъснат по няколко листа мента. Изхвръквам от ста­

- Има си причина да не знаеш всичко, което знам аз. Пре­

я т а още преди да си дам сметка защо искам да ги проследя.

ди много време на Аскетите беше поверена изключително

Тичам покрай стената, за да не ги изпусна. Вече съм на

важна информация - продължава Маркъс. - Джанийн ни ата­

о т к р и т о и трябва да внимавам повече. Заобикалям оран­

кува, за да я отнеме. Ако действам непредпазливо, тя ще я

жерията от далечния край и к а т о виждам Йохана и Маркъс

унищожи. Това е единственото, което мога да ти кажа.

да се изгубват зад една редица овошки, тръгвам крадешком

- Но ти сигурно...

покрай съседната. Дано клоните ме скрият, ако някой от

- Не - прекъсва я Маркъс. - Тази информация е много

двамата се обърне назад.

по-значима, отколкото изобщо можеш да си представиш.

- ... объркана относно избора на време за начало на ата-

Много от лидерите на този град пожертваха живота си,

за да я опазят. Нямам намерение да рискувам точно сега

Главата ми престава да бръмчи, когато се сещам за още