само за да задоволя егоистичното ти любопитство.
нещо, казано от Маркъс: „Много от лидерите на този град
Йохана мълчи известно време. Вече е толкова тъмно, че
пожертваха живота си заради нея". Дали един от тези ли
едва виждам по-далече от носа си. Въздухът ухае на пръст и
дери не е и м о я т баща?
ябълки, а аз се опитвам да не дишам прекалено шумно.
Трябва да го разбера. Трябва да науча кое е толкова важ
- Съжалявам - обажда се най-накрая Йохана. - Сигурно
но, че един Аскет да пожертва живота си за него. А един
съм направила нещо, от което си решил, че не може да ми
Ерудит - да извърши убийство.
се има вяра.
- Последния път, когато доверих тази информация на
+ + +
представителна една от кастите, т о в а доведе до избива
Спирам за малко пред в р а т а т а на Тобиас, преди да почу
н е т о на всичките ми приятели - отговаря т о й . - Вече на
кам, и се ослушвам какво става вътре.
никого нямам вяра.
- Не, не е точно така - казва през смях Тобиас.
Не мога да се удържа и надниквам иззад ствола на дърво
- Какво искаш да кажеш с т о в а „не е точно така"? На
т о . Йохана и Маркъс са така погълнати от разговора, че
правих го също като теб. - В т о р и я т глас е на Кейлъб.
не забелязват раздвижването. С т о я т близо един до друг,
- Напротив.
но не се докосват. Не съм виждала Маркъс така изтощен, а
- Тогава го повтори пак.
Йохана - толкова ядосана. После обаче нейното изражение
Отварям в р а т а т а 6 мига, когато Тобиас, седнал на пода
се смекчава и тя пак посяга към ръката на Маркъс. Този п ъ т
с изпънат напред крак, мята кухненския нож към отсрещ
в движението й е загатната и лека милувка.
ната стена. Той се забива в голямата буца сирене, сложена
- HaQ-важното е да имаме доверие един на друг, ако ис
върху скрина. Кейлъб стои зад него и гледа недоумяващо
каме да запазим мира - казва Йохана. - Затова се надявам
най-напред буцата сирене, после мен.
да промениш мнението си. Нали знаеш, че винаги съм била
- Той трябва да е някакъв феномен сред Безстрашните -
т в о и приятел, Маркъс - дори тогава, когато не ти бяха
възкликва най-накрая. - Не ми казвай, че и ти можеш това..
останали много.
Сега изглежда доста по-добре - очите му вече не са зачер
Тя се навежда напред и го целува по бузата, после тръгва
вени и в т я х се мярка познатата искрица любопитство,
към края на овощната градина. Видимо шумен, Маркъс ос
сякаш отново е възвърнал интереса си към света. Кесте
т а в а на място още няколко секунди, после се отправя към
нявата му коса е разрошена, а ризата е закопчана накриво.
базата.
Този мой брат е красив по един небрежен, безгрижен начин,
От разкритията през последния половин час главата
сякаш през повечето време не си дава сметка как изглежда.
ми жужи. Досега си мислех, че Джанийн е атакувала Аске-
- С дясната ръка сигурно и аз го мога - отговарям. - Но
т и т е , за да спечели надмощие. Оказва се обаче, че ги е напад
иначе фор наистина е нещо к а т о феномен сред Безстраш
нала с цел да открадне информация. Информация, известна
ните. Мога ли обаче да попитам защо ти хвърляш ножове
единствено на тях.
по буца сирене?
Тобиас улавя погледа ми, когато произнасям „фор". Кей
-Аква какво?
лъб няма понятие, че прякорът на Тобиас е неизменното
- Това е един от начините, по които т у к отглеждат
доказателство за неговото съвършенство.
храна. Не ти трябва да знаеш.
- Кейлъб дойде да обсъдим нещо - отговаря вместо него
- Точно така, не ми трябва - отвръщам. - Той за какво
Тобиас и обляга глава на стената, поглеждайки към мен. - А
искаше да приказвате?
до м я т а н е т о на ножове се стигна някак от само себе си.
- За теб - отговаря Тобиас. - Предполагам, че дойде при
- Както обикновено става - казвам, а по лицето ми пра
мен като т в о й по-голям брат. Нещо от рода на „Не се
ви о п и т да се прокрадне лека усмивка.
закачай със сестра ми".
Той изглежда толкова спокоен с о т м е т н а т а т а назад гла
Той се надига от пода.
ва и отпусната върху коляното ръка. Изпиваме се с очи
- А ти какво му каза?
още няколко секунди, доколкото благоприличието позво
Тобиас тръгва към мен.
лява. Кейлъб смутено кашля.
- Разказах му как е започнало всичко между нас. Така се
- Е, аз трябва вече да се връщам в с т а я т а - казва, местей
стигна до мятането на ножове - отговаря. - Освен това
ки поглед от Тобиас към мен и обратно. - Чета една книга
му казах, че не се закачам с теб.
за водопречиствателните системи. Д е т е т о , което ми я
даде, ме взе за пълна откачалка, щом искам да я прочета.
Усещам kale цялото ми тяло гори. Той обгръща хълбоци
Отначало мислех, че е нещо като наръчник за поддръжката
те ми с ръце и нежно ме притиска към вратата. Устните
и ремонта им, но се оказа удивителна книга. - Той замълча-
му намират моите.
ва. - Съжалявам. Май и вие вече ме мислите за откачалка.
Вече не помня защо съм дошла при него.
Н и т о пък ме е грижа.
- Изобщо не е така - отвръща шеговито Тобиас. - И ти
Прегръщам го със здравата си ръка и го придърпвам към
непременно трябва да прочетеш тази книга, Трие. Обзала
себе си. Пръстите ми напипват края на тениската му и
гам се, че ще ти хареса.