Чародей

— Тане — реши Нефер. — Много по-близо до пустинята е, отколкото Манаши. — Спомни си, че именно в Тане Таита използва реквизиционния ордер от Наджа, за да получи от Соко, стария боен другар на Хилто, коне и колесници, когато бяха тръгнали към Аварис да спасяват Минтака. Напрегна паметта си, за да си представи разположението на тамошната крепост, както и околността й, но всичко бе станало толкова отдавна.

— Разкажи ми, каквото знаеш за Тане. Соко още ли е командир там?

— Пихме бира с един старши от гарнизона в някакъв бардак. Разказа ми, че Соко се проявил много и Трок го повишил в най-добър сред десет хиляди.

След десет дни, Нефер и Таита седят сред гъста зелена трева и се преструват, че наблюдават стадо кози, които пасат. Земята около Тане е добре напоявана и затова предлага богата паша, но тя е също така равна, незалесена и безлика. Няма хълмове, от чиято височина да наблюдават лагера. Най-близката по-висока точка се намира в края на пустинята, на повече от левга източно оттук.

Двамата са облечени в бедуински парцали. В този си вид се вписват в околността със същата лекота, както чифт зайци или гарги. От време на време се изправят и притикват стадото малко по-близо до гарнизона, след това отново се излягат в характерна за бедуинските пастири поза.

Не много далеч от тях пасат конски хергелета, охранявани от въоръжени и униформени пазачи.

— Според мен, има над две хиляди животни — предполага Нефер.

— Надали са чак толкова много — клати глава Таита. — По-скоро клонят към хиляда и петстотин, но и това е много повече, отколкото можем да поемем.

През целия дълъг и мързелив следобед, те лежат и наблюдават. В специално оградени места, обучават младите животни да вървят във впряг. Чуват се отривисти команди, плющят бичове. Късно следобед, подгонват конете от паша и обучение към дългите коневръзи, по протежение на крепостните стени. Виждат как ги връзват и ги карат да легнат за през нощта.

При залез-слънце Таита и Нефер завръщат козите и поемат назад към пустинята. В полумрака минава малък отряд от четири колесници. Идва откъм Аварис. В първото возило стърчи напет офицер, с петолъчния сребърен знак на най-добър сред десет хиляди. Когато приближава и двамата го познават.

— Това е Соко, старото приятелче на Хилто — мърмори Нефер. — Дали ще ни познае?

Те свеждат глави, прегъват смирено рамене и се помъкват след козите. Соко свърва от пътя и насочва колесницата право към тях.

— Воняща паплач такава! — реве той. — Колко пъти трябва да ви повтарям да държите мръсните си, болни животни далеч от моите пасища и коне? — Той се надвесва и удря Нефер през раменете. Бичът плющи в плътта му и пред очите на фараона се спуска червена пелена. Преди да смъкне военния от колесницата, Таита прави някакъв жест и той замръзва на място. Изглежда заклинанието влияе и на Соко, защото той навива бича на кръг и казва с по-спокоен тон — Ако ви пипна още един път тук, ще ви откъсна ташаците и ще ви ги навра отзад. — Той връща колесницата на пътя и подкарва към крепостта.

След шест нощи са пак тук, в мрака на новата луна. Всички мъже от Галала, способни да яздят, четиридесет конника, с боядисани в черно роби и намазани с въглен лица. Всеки от тях носи чувал, преметнат върху задницата на коня. Съдържанието на чувалите се гърчи и мята насам-натам, вие, скимти и ръмжи, защото във всяка торба има по два-три живи чакала. Краката на животните са вързани, както и муцуните им, за да не издават прекалено високи звуци.

Конските копита са обути в кожени чорапи, така че не се чува никакъв тропот, когато Нефер ги води в широк обход, откъм западната стена на форта, далеч от коневръзите, за да не привлекат вниманието на стражите.

Всеки е наясно със задачата си, защото цялата операция е тренирана много пъти и сега верига конници, извитата в полукръг между Тане и реката, чака безмълвно. Всички са на такова разстояние един от друг, че да може да се предаде тиха команда от човек на човек. Нефер е в центъра, Мерен — в левия, а Шабако — в десния край.

Когато фараонът остава доволен от приготовленията, той заизвива славеева песен. След като повтаря изсвирването три пъти, вижда множество червени точки — хората му разпалват глинените огненици, каквито има всеки. Той прави същото, а когато огънчето се разгаря, бръква в торбата и вади за врата една тлъста женска, която се извива в ръката му.

Разнася се остра, смолиста миризма, достатъчно силна, за да прикрие естествената воня на животните. Всички са намазани с гъста, черна течност, събрана от Таита из пустинята. Тя се просмуква на определени, много редки, но познати на мага места и според него идва от много дълбоко. Течността е леснозапалима, но Таита я смесва с някакво жълтеникаво вещество на кристали, от което става още по-лесно възпламенима. Всеки от донесените чакали е намазан с тази смес.