Чародей

— По-добре дай ръка! — отвърна Нефер, хвана мазолестата длан и му помогна да се изправи. — Съжалявам за хората ти! — Нефер огледа телата. — Ако споделяха твоите верноподанически чувства, нямаше да загинат.

— Намериха смъртта си от ръката на бог — изтъкна Соко. — Няма по-голяма чест за смъртния. Освен това, Таита, чародеят, може би ще спаси някои от тия, които още мърдат.

След три дни влязоха в Галала, подкарали четиристотин коне пред себе си, а Соко яздеше гордо от дясната страна на новия си фараон, с щръкнал върху превръзката на ранената глава шлем.

84

Соко не беше само главен квартирмайстер на обединените армии на двамата мними фараони, но и адепт на Червения път. Той можеше да съобщи на Нефер данни за вида, числеността и месторазположението на всички армейски бойни колесници и превозни средства. Той знаеше на кои места в делтата и по колко коня и волове са разположени, както и съдържанието на всеки армейски арсенал.

— Трок и Наджа взеха със себе си кажи-речи и последната бойна колесница в похода на изток. В двете царства няма да се съберат и петдесет останали. Работилниците в Аварис, Тива и Асуан работят денонощно, но всяка произведена колесница заминава веднага през Беершеба към Месопотамия.

— Сега разполагаме с коне, макар млади и необучени, благодарение на удара, направен от фараона при Тане. Не можем обаче да се бием без колесници — отбеляза мрачно Хилто. — Не можем и да завладеем нещо, което не съществува и цялото злато в царската хазна не е в състояние да купи и един само отряд колесници.

Докато провеждаха големия удар срещу Тане, Хилто бе докарал в Галала останалата част от златното съкровище. В древните водохранилища под града складираха над три лаки чисто злато. Хилто продължи:

— Скоро вестта за успеха ни ще стигне до Трок. Той ще проумее, че се превръщаме в реална заплаха. Щом покори Вавилон, ще изпрати част от армията срещу нас. При сегашното ни състояние, не можем се справи и със сто колесници.

След като всички се изказаха, Нефер се изправи, за да говори пред съвета. Това не продължи дълго.

— Соко, ти се заеми с конете — каза той. — Ние с Таита ще намерим колесници.

— За тая цел, Велики, ще е нужно едно малко чудо — отвърна мрачно Соко.

— Не бъди стиснат, Господарю на хиляда колесници — усмихна се Нефер. — Как да оправдаем титлата ти само с едно малко чудо? Да се надяваме на голямо.

85

Таита стои прав върху черната скала. Пясъчните дюни около нея се простират докъдето поглед стига. Стотина души под скалата го гледат объркани и заинтригувани. Славата на мага е безгранична като пустинята, в която се намират. Всички са войни, дошли тук по собствена воля, зарязали мнимите фараони и предложили верността си на Нефер Сети. Тази вярност си е малко нещо гола, защото нямат оръжие и колесници, а всеки ден се разнасят нови слухове, че или Трок, или Наджа, или пък двамата заедно, идват към Галала, за да накажат дезертьорите.

Фараон Нефер Сети се е изправил върху скалата до мага. Потънали са в разгорещена дискусия. От време на време, ту единият, ту другият, сочи на запад, където не се вижда нищо, освен пясък, пясък и още пясък.

Всички чакат търпеливо, независимо от дневната жега. Никой не показва разочарование или безверие — всички боготворят Таита. Когато пясъчните дълбеи на дюните поаленяват, странната двойка — младият фараон и древният маг — слизат от скалата и поемат из пустинята. Без някаква видима причина, Таита ходи напред-назад пред една дюна. Спира ту тук, ту там и прави тайнствени знаци с тоягата си, после продължава, а фараонът и офицерите го следват.

Най-накрая, когато започва да се смрачава, магът забива тоягата в мекия пясък и казва нещо на фараона. И ето, разнасят се високи команди.

Двадесет мъже тичат напред с изкопчийски инструменти, които носят от Галала. Под ръководството на Хилто и Мерен и всевиждащите погледи на царя и магьосника, те започват да копаят. Изкопът стига човешки бой и рохкавият пясък започва да се свлича в него почти толкова бързо, колкото го изваждат. Налага се да удвоят усилия. Главите на работещите постепенно изчезват под равнището на пясъка, а след малко от дъното на изкопа се разнася възбуден вик. Нефер приближава и застава на ръба.

— Отдолу има нещо, Велики. — Човекът е коленичил на дъното, а вдигнатото нагоре лице, както и цялото му тяло, са покрити с пот и мръсотия.

— Да видя! — Нефер скача долу и отстранява човека. Вижда се парче кожа, все още покрита с козина, но твърда, като кедрово дърво.

Нефер вдига поглед към Таита.

— Конски труп! — вика той.

— Какъв е на цвят? — пита магът. — Черен ли е?

— Откъде знаеш? — пита на свой ред фараонът, но не е особено изненадан.

— Има ли на сбруята монограм на фараон Трок Урук? — отвръща на въпроса с въпрос старецът.

— Изровете го! — нарежда Нефер на запотените мъже около себе си. — Но сега по-внимателно, да не го нараните!

Хората работят с огромно внимание — отстраняват пясъка с шепи. Постепенно разкриват главата на черен кон с монограма на Трок, гравиран върху златна плочка на челото. Точно както предсказа Таита.