Чародей

Продължиха с изравянето на целия труп. Животното се бе запазило отлично в горещия сух пясък. Балсамьорите в Тива трудно биха излезли насреща на пустинята в професионално отношение. До него лежи ешът му — също жребец. Нефер си спомни последната сцена, в която тези величествени животни теглеха колесницата на Трок пред напиращата стена на хамсин.

Нощта вече се е спуснала и изкопчиите палят маслени лампи, като ги редят по ръба на дупката. Работата не спира цяла нощ.

Мъртвите коне са освободени от сбруята и измъкнати на повърхността. Обезводнените им трупове са толкова леки, че двама души ги носят без усилие.

След тях изваждат хамутите. Те са в прекрасно състояние и Нефер нарежда на конярите да се заемат веднага с работа: мажат кожените ремъци с масло, чистят и полират бронзовите и златни части.

Вече освобождават самата колесница от пясъчната прегръдка и хората ахват, когато златната й обшивка започва да хвърля ярки отблясъци в очите им, под светлината на лампите. Къси и дълги копия са разположени в стойките си от двете страни на колесницата, готови за бой. Всяко оръжие е само по себе си произведение на изкуството. Ръкохватките са укрепени с метален обков, а върховете блестят остри, като скалпел на хирург. Стрелите са изработени от Грипа в Аварис. Стволовете са абсолютно прави и балансирани, перата — пурпурни, жълти и зелени, царският герб — гравиран върху всяка стрела.

Огромният боен лък на Трок е на мястото си — остава само да се смени тетивата му. Нефер огъва лъка с две ръце и се пита, дали би могъл да го използва в бой.

След като освобождават цялата колесница от пясъка, прокарват въжета под корпуса и я изтеглят от изкопа. Златният лист на обкова е съвсем тънък, за да не тежи много, а допълнителното му тегло се компенсира от материала, използван за изработка на самата колесница — черно, твърдо като метал и леко дърво, отсечено в тайнствените тропически гори, далеч на юг от границите на Египет. Тази дървесина е по-гъвкава от най-чистия бронз, но същевременно е здрава и лека.

Вече е сутрин и слънцето се катери над хоризонта. Нефер и Таита обикалят блесналата под лъчите му колесница. Линиите й са толкова елегантни, че сякаш вече е полетяла напред. Единствената й стръка се е проточила като любовник към жадувания допир с два красиви коня. Нефер гали позлатата. Тя е гладка като женска кожа и също така топла под дланта му.

— Като жива е — въздъхва той. — Надали някога е правено по-красиво средство за война от това.

— Преди петдесет години направих колесница за Благородния Тан — казва Таита. — Трябваше да я видиш. Само че тя лежи с него в гробницата му. Далеч в Етиопия.

Нефер прикри усмивката си — старецът не може да остане на второ място.

— Е, ще трябва да се примиря и с по-ниско качество на изработката — каза той сериозно. — Трябва ми още само синята сабя, която Наджа открадна от баща ми, и екипировката ще е пълна.

През последвалите седмици и месеци, Таита открива една по една останалите колесници и снаряжението им. Групи изкопчии ги изравят и изпращат при майсторите, разположили импровизирана работилница в подножието на черната скала, където са издигнали навес, покрит с палмови листа. Петдесет от тях, заедно със стотина оръжейници не спират работа, дори в непоносимата жега на обедните часове. Оръжейниците точат и полират саби и копия. Те свалят и отново поставят върховете, нагряват изкривените стрели на слаб огън и ги изправят. Майсторите на колесници ги разглобяват, преглеждат и поправят всяка част, боядисват и лакират корпусите, балансират и смазват колелата. След това ги изпращат в Галала, натоварени с оръжие за армията, която подготвят Хилто, Шабако и Соко.

Много от колесниците са засипани толкова надълбоко, че не могат да бъдат изровени. Това ще стори може би следващата буря. Все пак, успяха да извадя сто и пет возила — достатъчно за пет отряда.

Нефер влезе в Галала в царската колесница, рамо до рамо с Мерен.

Минтака и Мерикара стояха една до друга на покрива на храма на Хатор и хвърляха цветове от олеандър, докато двамата минаваха отдолу.

— Толкова е хубав! — каза Мерикара с прегракнал от възторг глас. — Толкова висок и красив!

— Висок, красив и силен! — съгласи се Минтака. — Ще стане най-великият фараон в историята на Египет.

— Нямах предвид Нефер — отвърна Мерикара.

86

Между града и Египет вече е установен оживен контрабанден път, а от пристанището Сафага, на източното море, редовно пристигат кервани. След завладяване на част от съкровището на Наджа, Галала се прочува като богат на злато град. Също като хиени, търговците надушват миризмата на жълтия метал и докарват стоки от самия край на света. Вече няма стока на бита или лукса, която да не може да се купи по пазарищата на Галала, така че Минтака се снабдява с цяла кола най-хубаво вино от храма на Озирис при Бусирис, за посрещането на участниците в пустинната експедиция.