Чародей

Тя се взира в зелените очи и вижда, колко твърдо е решението му. Целува го и казва:

— Гордея се, че ще стана съпруга на мъж като теб.

87

Астролозите от храма на Хор, в сътрудничество с Таита, определиха като най-подходящ за изпитанието деня на новата луна на бога. Следователно, както правилно посочи и Таита, Нефер не разполагаше с кой знае колко време за подготовка. Той остави всички останали задължения, като прехвърли на Таита и текущите държавни дела, за да съсредоточи цялото си внимание върху предстоящото изпитание. Преди да започне изпитанието, претендентът трябва да опитоми и да обучи собствен впряг за колесницата, с която ще се яви на Червения път.

Нефер трябва да подбере коне сред задигнатото от Тане хергеле и да ги обучи. Много му се ще да потърси помощта на Соко при подбора, защото той е прочут специалист по конете, а освен това познава и зъбите на всяко от докараните животни. Соко обаче е един от петимата адепти на Червения път в града и ще изпитва претендентите, така че няма право да помага, в който и да било етап на подготовката.

Нефер може да се обърне и към Таита, чиито познания в областта на конете и бойните колесници надминават тези на Соко. Таита обаче не е войн от Червения път. Физическият му недостатък не му позволява да стане член на братството, а освен това той има религиозни скрупули. Таита никога не би поставил на изпитание търпението на Хор и на останалите богове от небесния пантеон, за да се посвети на съмнителния Червен бог на войната, един бог, чието име е известно само на неговите адепти.

Двамата прекарват първия ден на хълма, под който пасат необяздените коне. Седят и гледат животните под себе си, като обсъждат достойнствата на онези, които привличат погледа. Нефер сочи красив бял жребец, но Таита клати глава.

— Светлият кон стои добре във впряга, но аз винаги съм имал предубеждение към него. Липсва му издържливост и сърцатост. Да потърсим или черни, или дорести, но да си пасват по цвят.

Нефер си харесва хубава дореста кобилка с бял кичур на челото, но Таита отново клати глава.

— Според бедуините, белият белег е дяволски знак. Не искам да видя един бял косъм по нашите животни.

— Вярваш ли на това?

Таита свива рамене.

— Всякакви петна или чорапи развалят симетрията. Ти и впряга ти трябва да изглеждате като фараон с царски животни.

Таита и Нефер прекараха целия ден на хълма, а рано на другата сутрин, щом стана достатъчно светло, за да виждат пътеката, отново тръгнаха натам с Мерен и трима коняри. Започнаха да преглеждат конете един по един, като показалите и най-малък дефект, отделяха в съседно пасбище. До обяд сведоха числеността на хергелето до двадесет и три здрави и силни животни, без белези, петна и други отличителни знаци, без видими недостатъци в походката. Никой от тях не можеше да се похвали дори с един бял косъм.

Оставиха ги да се успокоят и когато конете започнаха да пасат, седнаха край тях да ги наблюдават.

— Харесва ми оня черен жребец — казва Нефер.

— Куца. Почти сигурно има пукнато ляво предно копито.

— Изобщо не куца! — възразява Нефер.

— Наблюдавай лявото му ухо — тръсва го при всяка стъпка. Кажи на Мерен да го махне от поляната!

След малко Нефер сочи черна кобилка.

— Виж каква красива глава и ясен поглед има.

— Много е неспокойна. Погледът й е по-скоро нервен, отколкото умен. В шума на битката ще изпадне в паника. Мерен да я маха и нея!

— Какво ще кажеш за оня черен жребец с дълга опашка и грива?

— Опашката прикрива факто, че гърбът му е половин палец по-къс отколкото трябва.

До късния следобед на поляната остават само шест коня. В мълчаливо съгласие, двамата не обелват и дума за един жребец. Прекалено очевидно е, че именно него трябва да изберат. Величествено животно, не прекалено високо и тежко, добре сложено, с яки крака и гръб. Има дълга шия и благородна глава. Не свалят очи от него.

Най-накрая магът казва:

— Не мога да му намеря недостатък! В очите му личат искри, които идват от огъня в сърцето му.

— Ще го нарека Крус — решава Нефер. — Така бедуините наричат огъня.

— Да, името е от особено значение. Досега не съм виждал хубав кон с грозно име. Сякаш боговете го чуват. Вземи Крус за десен. Сега ти трябва и ляв.

— Още един жребец — започва Нефер, но Таита го прекъсва:

— Не, отляво ни трябва кобила. Женско присъствие, което да държи Крус под контрол и да го уравновесява в разгара на битката. С голямо сърце, та да тегли наравно с него при тежък път.

— Вече си я избрал, нали? — пита Нефер.

— Ти също — кима Таита. — И двамата знаем коя е.

Очите на двамата се насочват към кобилата, която пасе кротко край главния напоителен канал, малко встрани от Крус и останалите коне. Сякаш усетила, че говорят за нея, тя вдига глава и гледа към тях с огромни блестящи очи под гъсти мигли.

— Много е красива! — мълви Нефер. — Искам да я уловя, без да я връзвам. — Таита мълчи и след малко Нефер добавя — Ще опитам. — Скача на крака и вика към Мерен — Махни другите от пасището. Да остане само дорестата кобила.