Чародей

Най-накрая жребецът застава неподвижен и треперещ, а Нефер светкавично прекарва въжето около единия му заден крак и прави здрав възел. Когато Крус понечва да тръгне отново, вижда с изненада дясната си страна. Муцуната му остава извита в тази посока и той може да се движи само в малък кръг. Нефер наглася възлите така, че да не се местят и удушат животното, а после се дръпва.

Толкова е изтощен, че едва се държи на крака. Крус прави опит да хукне, но успява само да опише още един малък кръг. Той се върти и върти, все по-бавно и по-бавно, докато накрая остава смутен и безпомощен, загледан в собствения си задник.

Нефер го оставя и потътря изтормозено тяло към изхода.

89

На другата сутрин стените и покривите отново са отрупани с народ. Нефер се отправя от портите към заграденото поле, като прави усилия да не куца. Въпреки мазилата и лековитите лапи, приготвени от Таита и поставени от Минтака, тялото му е схванато и непоносимо боли. Крус стои в същото положение, в което го е оставил предния ден — загледан в опашката си.

Момъкът запява тихо и влиза в полето. Крус не помръдва тяло, но лепва уши към шията и оголва зъби в проклета усмивка.

Нефер го обикаля бавно, като пее и му шепне, а Крус се дърпа и иска да избяга, но е обречен да описва тоя досаден кръг. Нефер хваща въжето и наглася възлите му така, че да бъдат освободени с едно движение.

След това отива внимателно от лявата страна на жребеца, където остава извън полезрението му. Не спира да му говори и да го гали, като в същото време се готви за скок. Скача внезапно и го възсяда. Цялото тяло на жребеца се сгърчва и застива от страх и възмущение. Иска да побегне, но главата му е вързана надолу. Описва още един кръг. Иска да отметне глава, но въжето го тегли болезнено надолу. Отново е неподвижен, с прилепнали назад уши.

Нефер дърпа края на въжето и освобождава първо крака, а след това и главата. Въжето пада, Крус изправя глава и огъва шия. За миг остава застинал в тази поза. След това разбира, че е свободен. Полита като чайка, сякаш се издига във въздуха от място, опънал и четирите крака, докоснал предните с муцуна. Приземява се и отново скача, изпънал опашка, огъващ тяло ту в една, ту в друга посока. Нефер се е прилепил към гърба му като плевел. Крус застава на предни крака, а със събраните задни рита към небето. Изпълнявайки в безредна последователност всички тези номера, той прекосява полето от единия до другия край.

И тук се изправя отново на задните си крака, за да се просне с ясно чут от зяпачите силен удар на собствения си гръб, с намерение да смаже ездача с тяло върху земята.

Минтака изпищява, в очакване да чуе звука от натрошените кости на Нефер, но той е скочил пъргаво като котка от гърба на животното, за да се приземи до размяталия копита във въздуха жребец.

— Само един хитър и войнствен кон може да се опита да убие човек по този начин — отбелязва безстрастно Таита.

Крус се подпира объркан на предните крака, но преди да е стъпил на четирите, Нефер е отново залепнал за гърба му. Жребецът стои и трепери под него, а после се впуска в бесен галоп. Насочва се право към оградата, а залепен за шията, Нефер вика в ухото му:

— Точно така! Бързай колкото можеш!

Крус се хвърля над оградата от бегом и Нефер премества тежестта си, за да му помогне. Двамата се извисяват красиво над горната греда в едно могъщо цяло, за да се приземят, без конят да загуби за миг равновесие.

Нефер се разсмива от възторг и го пришпорва напред.

— Ха сега! Да видим какво можеш!

Крус побягва през най-близките полегати хълмове като дива коза и изчезва зад хребета към пустинята. Виковете от градските стени и покриви постепенно замират и над града увисва пълна тишина.

— Трябва да изпратим някого след тях — нарушава я внезапно Минтака. — Може да го е хвърлил. Може да лежи някъде в пустинята със счупен гръбнак.

Таита поклаща глава.

— Сега нещата се решават само от тях двамата. Никой не бива да се меси!

Всички чакат по стени и покриви, а слънцето достига зенита, за да тръгне към залез. Никой не напуска позициите, за да не пропусне последното действие от това състезание по сила и воля между човек и животно.

— Сигурно са се пребили — тормози се Минтака. — Този кон е чудовище. Ако е направил нещо на Нефер, ще накарам да го убият! — зарича се тя побесняла.

Минава още час, протяжно като прокапал мед, и изведнъж сред зрителите настъпва раздвижване. Хората скачат и вперват поглед към хребета на хълма, а тихият ропот преминава в радостни викове и смях.

На фона на небето изпъква жалка картина. Жребецът е увесил глава, а кожата му е потъмняла от пот, цяла в петна сол, останала от изпаряването й. Крайното му изтощение проличава във всяка халтава стъпка, която прави. На гърба му като парцал виси Нефер и когато Крус поема несигурно надолу по склона, хората виждат охлузеното и изранено тяло на своя фараон.

Крус стига полето. Този път няма и намерение да скача през оградата, а се мъкне примирен към градските порти.

Минтака вика: