Чародей

— Бак-хер! Добре направено, Велики! — Възгласът е подет на секундата и многогласият поздрав отеква високо горе от хълмовете над извора на Озирис.

— Бак-хер! Бак-хер!

Нефер се изправя на гърба на жребеца и вдига юмрук в победоносен жест. Възгласите удвояват силата си.

Стигнал под стените, фараонът демонстрира ездаческо майсторство: води Крус в серия завои. След това го спира и го кара да се изправи на задни крака. Командите му са почти неуловими — леко притискане с бедра или промяна на тежестта, докосване с палец или длан — но конят се подчинява безпрекословно.

— Опасявах се, че е пречупил духа му — казва Таита на Минтака, — но Крус е от ония рядко срещани същества, които имат нужда от твърда ръка, вместо от нежност. Нефер трябваше да му покаже кой е господарят и — Хор ми е свидетел — не съм виждал друг да го прави по-добре или по-бързо.

Нефер влиза през портите и маха с ръка на Минтака, а после минава по дългата улица до коневръзите. Връзва Крус и му поднася кожено ведро с вода. След като утолява жаждата му, Нефер измива с топла вода мръсотията и солта от кожата му, а после го развежда по пясъчния плац. Пълни торбата му с накиснато в мед просо и докато жребецът яде лакомо, той го разтрива със стиски сено и му казва колко е смел и как ще минат заедно Червения път, а Крус го слуша и преде с уши.

Когато слънцето се спуска, Нефер разстила дебел пласт слама. Крус я подушва, опитва на вкус, а после се отпуска тежко и ляга на една страна. Нефер се настанява до него и слага глава на шията му. Двамата заспиват така и тази нощ Минтака остава сама.

90

На следващия ден Нефер представя Крус на Дов. Конете се обикалят един друг, душат муцуни и отново се обикалят. Когато жребецът завира муцуна под опашката на Дов, тя хвърля къч в неискрено негодувание и подскача игриво по тревата, с Крус подире си. Нефер ги оставя да пасат заедно целия ден, а на следващата сутрин им показва колесницата. Не великолепното царско возило, а един очукан и много видял ветеран. Оставя ги да подушат стръката, полирана от допира на много конски тела преди тях. Когато и двамата загубват интерес към толкова банален предмет, Мерен отвежда Крус настрани, а Нефер въвежда Дов в следващия етап от обучението.

Като не престава да я чеше и гали, той нахлузва хамутите през главата й, след което ги връзва здраво. Тя мърда неспокойно, но го оставя да я окичи с тия необичайни неща, които така й пречат. Възсяда я и прави две обиколки. Когато я връща, Мерен държи стръката готова. Тя е откачена от колесницата, макар халката на края да си е на мястото. Нефер впряга кобилата в стръката, а тя блещи очи към неочакваната тежест от дясната й страна. Извива глава да види стръката и след като я оставя да задоволи любопитството си, Нефер хваща юздата и я повежда.

Тя пръхти и бие с копита, ядосана от повляклата се с нея стръка, но Нефер я гали и успокоява. След няколко кръга Дов престава да се дърпа и тръгва с равномерен ход. И тогава настъпва критичният момент. Нефер е заел кротката кобила на Хилто, която впряга от дясно. Тя стои неподвижно на мястото си. Наглася Дов отляво. Кроткият нрав на старата кобила действа на Дов и тя също застава спокойно. Нефер слага и на двете зобилниците, пълни със зърно. Докато яде спокойна и отпусната, Нефер бинтова задните крака на Дов, за да не ги нарани, ако започне да рита, като усети тежестта на колесницата зад гърба си.

Тревогите му са напразни. Повежда я и тя безропотно тръгва редом с другата кобила. Нефер я докосва по плешката и тя напъва в хамута, за да поеме своя дял от тежестта, като че ли цял живот е теглила колесници. Нефер се затичва и Дов тича редом с него. След това той скача в колесницата и хваща юздите. Започва серия завои, всеки следващ — по-остър от предишния, и макар никога да не е виждала юзда през живота си, Дов повтаря движенията на другарката си безпрекословно. До края на деня научава всички команди, като им се подчинява безропотно. Вече не чака старата кобила да й дава пример. Нефер кара с този впряг пет дни по ред и Дов усвоява много бързо уроците.

Идва ред и на Крус да мине по същия път. Минават три дни, преди да спре да се мята, щом усети тежестта на колесницата. Нефер е почти готов да се откаже, но Таита го окуражава:

— Бъди търпелив с него сега, а той ще ти се отплати хилядократно в бъдеще — съветва го той. — Крус е умен и сърцат. Друг като него няма да намериш.

Най-накрая Крус се примирява с кола, който все се мъкне с него и така го дразни, повтаряйки всяко негово движение. Най-после Нефер може да го впрегне редом с Дов. Тя извръща глава и души шията му, като грижовна майка палавото си дете. Крус се успокоява и яде от зобилницата си. Щом ги повежда, той прави опит да се метне встрани, но Нефер го плясва силно по задницата. Тръгва редом с Дов, но започва да клинчи. Още един удар и Крус поема полагащия му се дял от тежестта. Усещането изглежда му харесва, защото не след дълго започва да тегли с желание. Единственото затруднение идва по-нататък, когато трябва да го спре.