Чародей

Забелязва, че оръжието е прясно лакирано, а тетивата са нови — сплетени от сухожилия на предни лъвски лапи — твърди и здрави като бронз.

Понечва да се откаже за втори път, но не отваря уста — Таита го наблюдава внимателно. Вдига лъка и без да слага стрела се опитва да опъне тетивата. Дърпа ги половин стъпка, след това, макар ръцете му да се напрягат с все сила, а мускулите на гърдите му да се втвърдяват, тетивата не помръдват повече. Нефер постепенно намалява опъна и лъкът застива в неутрално положение.

— Дай да го прибера! — обажда се Таита. — Липсват ти както сили, така и желание!

Нефер го дръпва към себе си, стисва побелели устни, а очите му гневно блестят.

— Не знаеш всичко на тоя свят, старче, макар да си мислиш обратното.

Взема от каручката една от дългите тежки стрели, подредени в колчана, с монограм на Трок отгоре. Както и лъкът, той идва от изровената колесница. Нефер отива до чертата и заема позиция. Поставя стрелата. Гърдите му се издуват, поели въздух до краен предел. Стиска зъби и опъва тетивата. Те отиват бавно назад. Нефер сумти, въздухът свисти навън през гърлото му, мускулите изпъкват твърди като камъни и ето че тетивата са напълно опънати, перата докосват устните му като устни на любовница. В същия миг стреля и тежката стрела полита, запява своята небесна песен, прелита над мишените и приближава земята на двеста стъпки зад тях. И тогава кремъчното острие секва искри от една скала, а стволът се пречупва от голямата сила на удара.

Нефер гледа удивено, а Таита промълвя:

— Може и да си прав!

Нефер го прегръща и казва:

— Знаеш предостатъчно, стари татко! Достатъчно за всички ни.

94

Таита заведе Нефер и Мерен в пустинята, на три дни път през суровата и красива земя. Показа им тайната долчинка, в която черната течност сълзи от цепнатината в една скала. Това е същата гъста течност, която използваха, за да подпалят чакалите при Тане.

Напълниха глинените делви, които носеха специално за целта и се върнаха в Галала. Таита свари течността на бавен огън, докато стана мазна на пипане, като най-фина коприна.

— Това ще смаже главините много по-добре и за по-дълго, отколкото топената свинска мас или каквото и да е друго. Това ще ви осигури преднина от по петдесет крачки на всеки хиляда. Може би с това ще се измери разликата между победа и поражение или дори между живот и смърт.

Нефер беше склонен да излезе на Червения път в царската колесница, но Таита го попита равнодушно:

— Наистина ли искаш да се състезаваш в златен саркофаг?

— Златото почти нищо не тежи, ти сам каза.

— Когато идеш там, ще мислиш иначе!

Таита прегледа една по една всяка от сто и петте колесници, извадени от прегръдките на пясъка и ги разглоби. Претегли шаситата и провери здравината на всички връзки. Въртя колелата върху вдигнати оси, за да установи дали нямат и най-малко странично отклонение. Най-накрая направи окончателния избор.

Промени конструкцията на главините в избраното возило, така че колелата се крепяха с по един бронзов клин, който може да се избие с един удар на чука. Когато сглоби избраната колесница, той не постави предната и странични дъски, за да спести още от теглото. Без да се опират на страниците, двамата с Мерен можеха да разчитат само на здравите си крака и на чувство за равновесие, както и на по едно въжено ухо, прикрепено към пода, в което можеха да пъхнат стъпало в най-неравните участъци. Най-накрая смаза главините с приготвената лично от него смазка.

Под наблюдението на Таита, прегледаха всеки сантиметър от сбруята, а Минтака и Мерикара, заедно с робините си цяла нощ дублираха шевовете по тях.

После подбраха оръжията. Търкаляха копия и стрели върху специална балансова дъска, конструирана от Таита, за да открият и най-малкия недостатък. Добавяха малки топчици олово в единия или другия край, докато постигаха съвършено равновесие. Източиха върховете така, че със сигурност да се забиват и остават в мишените. Смениха подметките на сандалите и изостриха кабарите в шипове. Направиха си нови предпазители от гьон, които да пазят ръцете им от удара на тетивата. Всеки си избра по три саби, защото бронзовите остриета често се чупят в разгара на битката. Наточиха ги и излъскаха с фина керамична пудра, докато накрая можеха да бръснат косъмчетата по ръцете си с тях.

Сплетоха резервни тетива, които да опашат около кръста си. Освен кожен шлем и нагръдник, нямаше да носят друга броня на Пътя, за да облекчат усилията на Крус и Дов. Трудеха се зад залостените врати на работилницата, та никой да не узнае естеството на подготовката им.

Но преди всичко, тренираха и обучаваха конете, повдигаха духа им, укрепваха тяхното доверие.

Огънят щеше да се окаже най-тежкото препятствие за тях. Сами палеха огньове в пустинята със специално донесени дърва и сухо сено. Оставяха конете да видят пламъците и да усетят дима, а после връзваха очите им. Крус се дърпаше и риташе отначало, но постепенно свикна и започна покорно да минава с вързани очи, с пълно доверие в ездача си, толкова близо до огъня, че пламъците пърлеха гривата му.