Чародей

Огромен брой жители излязоха от града, но и немалко останаха, предпочели да наблюдават старта, скупчени на форума. Останалите зрители бяха окичили стените и покривите на сградите. Макар и рано, атмосферата беше празнична и навсякъде цареше веело оживление. Някои от хората по скалите бяха взели закуската си и сега дъвчеха спокойно, като пускаха отпадъци по главите на тези отдолу. Други крещяха залозите си към хората на Аартла и писарите му. Едноръкият предлагаше едно към едно за пропастта, две към едно срещу претендентите за сабленото изпитание и четири към едно срещу тях за изхода от цялото изпитание.

Слънцето се издига над сенките и десетте колесници излизат на форума. Гърмят барабани и гонгове, дрънчат систруми, жени пищят и хвърлят цветя, деца подскачат около тях, но колесарите се подреждат, сериозни и съсредоточени пред стартовата линия.

Настъпва напрегнато очакване, а после все по-близо се надигат приветствени възгласи. Избухва мощен вик „Бак-хер!“ и сред развалините на форума се появява олекотената колесница на претендентите. Дов и Крус са тимарени, докато козината им лъсне на слънцето като полиран метал. Гривите им са сплетени на плитки, от които се развяват многоцветни панделки.

Нефер и Мерен носят леки кожени брони, а телата им са намазани с масло за борбата. Те слизат от колесницата и се отпускат на колене, с ръце на ефесите на сабите. Приближава Таита и застава над тях. Той произнася молитва към Хор и Червения бог, като моли за благослов и закрила. Най-накрая сваля един амулет от собствения си врат и го окача на Нефер.

Нефер го поглежда и смаян изпитва особено чувство — сякаш поток външна сила се влива в мишците му. Това е златното нагръдно украшение на собствената му баба — предмет, недокосван от никого, освен от мага.

На камъка в средата на форума се качва Хилто с червената шапчица на третата степен на глава. Прочита високо правилата. Когато свършва, пита с твърд глас:

— Разбрахте ли правилата на Червения път и обещавате ли да ги спазвате?

— В името на Червения бог! — потвърждава Нефер.

— Кой ще отреже плитките? — пита Хилто и зад коленичилите застават Минтака и Мерикара. Очите на Минтака са с дълбоки сенки — не е мигнала цяла нощ. И двете са бледи и напрегнати. Нефер и Мерен свеждат глави и двете млади жени хващат плитките с любов и ги отрязват. Подават ги на Хилто, който ги прикрепя здраво към върховете на два пръта — по един от всяка страна на колесницата им. Това са трофеите, които преследвачите ще се мъчат да завладеят и които Нефер и Мерен трябва да отбраняват с цената на живота си.

— Качвайте се! — казва Хилто и двамата заемат места в колесницата. Нефер хваща юздите. Дов и Крус извиват шии и бият с копита.

— Донесете птиците! — нарежда Хилто.

Двама души се изкачват на посипана с пясък неголяма арена — всеки с боен петел под мишница. Гребените и обеците на птиците за изрязани и главите са гладки, почти змийски — никаква плът не се размята по тях, та да може противникът да я откъсне. Слънцето се отразява от перата им като от излято върху вода масло.

Над форума увисва напрегната тишина. Двамата мъже коленичат на арената и държат птиците една срещу друга. Те нямат изкуствени шипове, прикрепени към краката си, защото това би решило двубоя твърде бързо. Собствените им шипове обаче са изострени и полирани.

— Настървете птиците! — заповядва Хилто и двамата ги приближават една към друга, без да им позволят да се докоснат. Очите на двата петела блестят от злоба, главите им се издуват от гняв, а кожата по шиите и голите глави поаленява. Махат яростно с криле и се опитват да се освободят от хватката на мъжете и да се хвърлят един срещу друг.

Извадил оголена сабя, Хилто сочи с нея над форума към срутения покрив на храма на Бес, богът покровител на Галала, където под горещия бриз лениво се вее син флаг.

— Претендентите ще потеглят, когато бъдат пуснати птиците, флагът ще бъде спуснат наполовина, когато едната птица загине и тогава започва преследването. Червеният бог в своята безпределна мъдрост ще определи, колко време да оцелеят петлите и съответно, колко голяма да бъде преднината на претендентите. А сега, бъдете готови!

Всички погледи, включително на Нефер и Мерен, се обръщат към настръхналите петли. Хилто вдига сабята. Перушината на петлите е настръхнала, главите им са станали пурпурни от ярост, те нямат търпение час по-скоро да се вкопчат един в ДРУГ.

— Пускай! — вика Хилто и петлите са свободни. Те политат над пясъка, пърхащи кълба яркоцветни пера, подскачат високо, насочили напред остри шипове.

— Ха! Дов! Ха! Крус! — вика Нефер и впрягът се втурва напред, а под копитата излита пясък и чакъл. Мощен вик изпълва пространството, а колесницата описва кръг около форума и се понася по главната улица към портите. Те излитат през тях и поемат по маршрута към хълмовете. Гласовете отзад заглъхват. На всеки двеста стъпки е забит прът с бяло ленено флагче, флагчетата се полюляват мързеливо под напора на лекия ветрец, който идва откъм горещата пустиня.