Чародей

— Богът каза своята дума! Свърши се. — Хилто вдига убитата птица за шията, а синият флаг се спуска наполовина. Обръща се към преследвачите, готови в колесниците.

— Можете да тръгвате по Червения път! — вика той. — Тръгвайте към слава или смърт!

Заплющяват дълги бичове, конете вирват глави, разтърсват гриви и десетте бойни колесници правят по една обиколка на площада, под писъците на жените и приветствените мъжки възгласи, за да се понесат през портите навън.

101

Нефер остава още миг, прегърнал конете през шия, като им шепне окуражаващо. След това тича назад и се мята в колесницата. Тръгва ходом, после леко преминава в полугалоп. И чак когато бягат в съвършен синхрон, подава командата:

— Нил!

Приближават плавно линията и той отново подава юздите на Мерен. Не му казва нищо — знае, че момъкът още страда, заради първия неуспешен опит.

Докато се готви за първото хвърляне, Нефер внимателно наблюдава ушите на Крус за най-малък признак, че отново има намерение да наруши стъпката, но жребецът ги е насочил напред и бяга с равномерна плавна стъпка. Той продължава така и когато първото копие полита, за да се забие в средата на червения кръг. Вторият идва сякаш почти веднага и той повтаря мощното и грациозно движение, за да запрати късия ствол в средата на вътрешния кръг. До него Мерен мълчи, подкарал колесницата с тяло и душа.

Третото копие се извисява и блести като слънчев лъч, а после Шабако вдига червен флаг.

Последното копие е в ръката на Нефер и той се надвесва над конете, за да им каже с твърд, но окуражаващ глас:

— Още едно. Само още едно!

Колесницата се плъзга като в масло и когато запраща копието, Нефер знае, че то ще намери самата среда на мишената. Вика на конете, докато копието още лети:

— Ха! Ха! Давай! — и те политат напред, преминават от междинен ход в галоп така бързо, че Нефер трябва да запъне крак във въжената халка и да стегне цялото си тяло, за да запази равновесие.

Шабако развява червен флаг и те ясно чуват гласа му:

— Бак-хер, Велики! Дотук отлично!

Но Нефер знае, че вече не могат да наваксат преднината, която загубиха и че преследвачите бягат към тях с всички сили.

102

Редицата флагчета ги води на север, покрай дълбока пропаст с отвесни стени и нагоре, през поредица естествени тераси, където голата земя има нежен прасковен цвят, в пълно противоречие с враждебната си, безплодна природа.

Ръбът на третата и последна тераса е окичен с тълпа най-ревностни зяпачи, които са си дали труда да се изкачат чак дотук. Когато колесницата на Нефер идва насреща им, те се разстъпват, за да дадат път към обширното плато. Там ги чакат борците.

Всеки е застанал в собствен, очертан с бели камъчета кръг. Нефер кара към тях, а тълпата тича отзад, възбудена до краен предел. Малко преди кръговете, Нефер рязко спира и двама коняри тичат да хванат юздечките.

— Само по едно ведро на всеки! — нарежда Нефер, като скача от колесницата. Тук за пръв път им е позволено да напоят конете, но той не иска да продължат бягането с пълни кореми.

Нефер и Мерен свалят бързо брони и къси хитони, за да останат голи под слънчевите лъчи. Тълпата ахва от възхищение, когато вижда стегнатите, тренирани до съвършенство млади тела, а някои от жените с по-долно потекло и съмнителен морал, започват да дюдюкат похотливо.

Всеки загубен миг приближава колесниците на преследвачите. Нефер дори не поглежда към танцуващите жени, а тръгва с Мерен напред, срещу отредения му противник. Нефер спира до кръга и поглежда към центъра му, където чака Полиос от Ур.

Той не е огромен, не е по-висок или по-тежък от Нефер — съдиите са преценили честно тези съотношения. По него няма грам излишна плът. Явно е загрявал, защото тялото му лъщи от пот и масло, а мускулите му изпъкват, налети с кръв. Всичко при него е твърдо. Раменете са пропорционални на кръста, коремът е плосък, крайниците — дълги и мускулести. Стои прав, със скръстени на гърдите ръце и наблюдава Нефер с хладен, спокоен поглед.

Нефер си поема дълбоко дъх и ясно чува гласа на Таита:

— Лявото коляно! Това е единственото му слабо място!

Насочва поглед натам, но лявото коляно на Полиос изглежда точно толкова яко, колкото и дясното — масивно и здраво, като възел от смокинов ствол.

Нефер докосва златния амулет на шията си и стъпва в очертания от камъчета кръг. Тълпата реве, подвиква и вие. Полиос опира длани на коленете, извива гръб и го гледа с безизразен змийски поглед. Нефер си дава сметка, че трябва да нападне пръв, защото Полиос няма за къде да бърза. Задачата му е да забави Нефер, за да могат преследвачите да го настигнат. Нефер прави един кръг около него, а Полиос се върти на място и остава с лице към него.

Да, казва си Нефер, така е! Завлачва левия палец. Но това е толкова незабележимо, че никога не би го видял, ако не беше предупреден от Таита.

— Стара рана — каза му старецът. — Ей тук! — и той силно натисна коляното на Нефер, за да покаже точното място. След което продължи — Но не го подценявай. Той е човекоядец. Това е любимото му хвърляне и то е почти неотразимо. — Таита показа.