Чародей

Никой от зрителите не е виждал досега юмрук да се използва като оръжие. Хората ахват от изненада. Даже и Нефер е изненадан от резултата, защото Сигаса лежи, без да мръдне. Нефер се окопитва в миг и вика към арбитъра:

— Сигаса напусна кръга! Загуби!

Арбитърът ревва в миг:

— Победител е Нефер Сети! Сигаса губи! Преминаваш успешно етапа, Нефер Сети!

Нефер тича при Мерен и го изправя на крака.

— Ранен ли си?

— Ребрата ми! Тая свиня блъска като бик — едва си поема дъх той.

— Трябва да продължим!

— Разбира се! — Мерен изпъва тяло и изправя рамене. Лицето му е посивяло от болка. — Нищо ми няма. Ръката му обаче притиска гърдите, докато тичат назад към колесницата. Бързо навличат захвърлените хитони и пристягат брони.

— Много време загубихме тук. Ще ни настигнат!

Скачат в колесницата и поглеждат назад, към полето с мишените под тях.

— Ето ги! — сумти Мерен и двамата забелязват облака прах да се надига, кипнал в слънчева светлина. Преследващите ги возила са все още петънца под облака, но нарастват с всеки миг. Няма време за приказки. Преследвачите няма да губят време с борци. Те направо ще прегазят очертаните с камъчета кръгове. Двамата с Мерен съзнават, колко нищожна е преднината им и колко лесно могат да я загубят. Достатъчна е само още една погрешна стъпка.

Нефер тръска юздите и подвиква на впряга. Дов и Крус са почивали, докато те се бореха. И сега с пълни сили опъват хамутите и хукват напред. Пред тях очертаната с флагове линия започва да описва широк полукръг и се насочва назад в посоката, от която идват.

— Половината! — Мерен се опитва да звучи весело, но гласът му е напрегнат от болката в счупените ребра, а всяка глътка въздух се превръща в агония. Пресичат платото и стигат отвъдната страна, където поредица тераси се спуска до ръба на пропастта. Поглеждат надолу към нивите и пасищата на поливните площи, неестествено зелени на фона на кафяво-жълтеникавата околност, към кулите и покривите на Галала, порутени и землисти, до степен да не приличат на човешко дело, а по-скоро на част от околната мъртва природа.

Бездната зейва насреща като паст на митично чудовище. Стените й са отвесни и гладки, устремени към невидими, пурпурни глъбини. Групички зрители са се разположили покрай пътеката, извита по ръба на скалите. Това са тези, които са гледали състезанието с копия и са минали напряко, за да наблюдават стрелбата с лък.

Нефер гони здраво конете, изстисква всичко от тях, за да спечели, макар и само няколко стъпки преднина. Тук Крус се реваншира донякъде за направените в първия етап грешки: огромната му сила вдъхновява Дов и екипажът се носи като мълния през платото. Стигат ръба на пропастта и карат толкова близо до нея, че излитащите изпод копитата и шините на колелата камъчета падат в бездната. Въпреки че е откъм пропастта, Крус не забавя ход, а напряга мишци и бяга с цялата си воля и мощ. Сърцето на Нефер запява.

— Все още можем да ги бием до моста — крещи той срещу вятъра. — Давай, Крус, давай Дов!

Нефер съзира високата фигура на Таита, застанал на ръба на пропастта. Гледа през нея към мишените за стрелба с лък, поставени от другата страна и не трепва, когато те спират зад него и скачат на земята.

Предната вечер Таита предрече:

— При този западен вятър, лъкът и прекосяването на пропастта ще решат изхода от изпитанието. Ще ви чакам там.

Свалят лъкове и колчани от колесницата и я оставят под грижите на конярите, за да се присъединят към Таита на ръба на бездната.

— Загубихме време при копията! — съобщава мрачно Нефер, докато поставя тетивата на огромния боен лък — единият край е стиснал между коленете, опрян в земята, а върху другия натиска с всички сили.

— Крус е много нетърпелив, а и ти също — отбелязва Таита. — Но от съжаления полза никаква. Гледайте напред! — сочи към отсрещната страна, където върху лека бамбукова рамка са окачени мишените.

Както и при копията, те са пет. Надути с въздух свински мехури, овесени на парчета връв. Достатъчно раздалечени са, за да не е възможно насочена към един от тях стрела да уцели по погрешка друг. Въженцата са дълги по две стъпки, така че мехурите са подвижни. Леки, почти като въздуха, те се люлеят и подскачат, по волята на западния вятър.

Огромното зейнало пространство прави почти невъзможно да се прецени правилно разстоянието, а вятърът свири и играе между скалите. Силата и скоростта на вятъра, която усещат от тази страна, няма да е същата от другата. Въпреки това вятърът оттатък ще влияе както на стрелите, така и на целите.

— Какво е разстоянието, стари татко? — пита Нефер, докато вади дълга стрела от колчана. Рано сутринта Таита измери с крачки едната страна на очертан от него прав ъгъл, прилежаща към ръба на пропастта. След това, с някакво хитроумно приспособление от дъска, колчета и върви, измери ъгъла разположен срещу мишените. По неведом за Нефер начин, с тези измервания старецът определи разстоянието от ръба на пропастта до мишените.