Чародей

— В името на богинята! — възкликва Нефер, опъва тетивата и стреля към мъничкия балон, кацнал върху облака. Стрелата се издига нагоре и нагоре, изглежда ще се размине с целта, но балонът рязко подскача, за да я срещне. Острият кремъчен връх го пробива и той се понася по вихъра като някакъв парцал.

— Минаваш етапа! — обявява с висок глас Соко. Нефер хвърля лъка и тича към колесницата. Мерен е по петите му, като пази ранената си страна, и под насърчителните викове на тълпата.

Дов и Крус се хвърлят напред. Виковете на преследвачите изразяват разочарование и гняв, но Нефер не поглежда назад.

На хиляда крачки пред тях виси въженият мост, но преди него трябва да минат през огъня.

103

Арбитър при моста е Шабако. Той пристига при него на кон, веднага след като Нефер и Мерен преминават етапа с копията. Сега заема място при моста. Това е най-опасният участък от целия Червен път.

Тук претендентите имат право на избор. Могат да се откажат от прекосяване на огнената стена, за да стигнат до моста. В този случай трябва да направят голяма обиколка и да пресекат долината доста по-нататък, където скалистият скат се спуска плавно до нея. Това прибавя близо две левги към общото разстояние.

Шабако стои на поста си и наблюдава колесницата на Нефер, която потегля от линията за стрелба с лък и се насочва към него по ръба на пропастта, с преследвачите след себе си.

Шабако е на страната на фараона, но преклонението му пред Червения бог е още по-голямо. Макар да желае с цялото си сърце победата на Нефер, не смее да даде израз на предпочитането си. Така би престъпил свещената клетва и би поставил в огромна опасност безсмъртната си душа.

Поглежда оградата. По цялата й дължина са застанали хората му със запалени факли в ръце. Стената е висока два човешки боя и е направена от слама, която ще пламне като прахан, под напора на тоя сух и горещ вятър. Преградата е извита в полукръг, като двата края са на ръба на бездната. Вътре в ограденото пространство се намира началото на моста. Няма обходен път. Искат ли да стигнат моста, претендентите трябва да прекосят огнената стена.

Шабако подава неохотно команда и факлоносците хукват покрай стената, като влачат огнените глави по земята, в основата й. Сламата мигновено пламва и се превръща в страховита стена от пламъци и лютив дим.

Нефер вижда, как пламъкът лумва отпред и макар да го е очаквал, сърцето му се свива от страх за конете, които и без друго вече изтърпяха толкова много. Поглежда ушите на Крус и вижда, че те предат неспокойно — животното е забелязало пламъците и е усетило пушека.

Отзад се разнася подигравателния вик на Демиос:

— Поеми дългия път, Нефер Сети! Огънят е твърде жарък за нежната ти кожа!

Нефер не му обръща внимание и внимателно проучва огъня, докато колесницата лети към него. Не вижда пролука в него, но по-близкият край е запален пръв и там пламъците са най-буйни. Голям запален сноп се откъсва от стената и пада, като оставя пролука, достатъчно голяма, за да види през нея, в трептящия въздух, очертанията на моста отвъд.

Насочва впряга към пролуката и казва на Мерен:

— Закрий си главата!

Навиват чалми на главите и се обливат с вода от мяха. Чалмите и хитоните им се напояват обилно.

— Приготви превръзките! — обажда се отново Нефер.

Вече са толкова близо до огъня, че усещат непоносимата жега, плъзнала на талази срещу им и Крус обърква стъпката, уплашен от изпречилата се насреща му огнена стихия.

— Възседни! — командва Нефер и без да намаляват ход, двамата минават по стръката, за да яхнат двата галопиращи коня. Нефер се просва върху шията на жребеца и му казва със спокоен глас — Всичко е наред, миличък. Познаваш превръзката. Знаеш, че няма да ти причиня зло. Имай ми доверие, Крус! Повярвай ми! Нахлузва вълнената превръзка на очите му и го насочва с колене към тясната пролука в огнената стена. Жегата ги облива като вълна. Мократа тъкан изпуска пара и Нефер усеща как по ръцете му се надигат мехури. Краищата на конската грива се сгърчват почернели. Но и двата коня продължават своя бяг.

Блъсват стената горяща слама и тя избухва около тях. Нефер има усещането, че очите му ще се изпържат в орбитите и здраво ги стиска, като пришпорва Крус. Изскачат от другата страна с искряща огнена опашка подире си.

Нефер поглежда през рамо, за да види как Демиос насочва колесницата в разширената от тях пролука в огъня. Конете му не са с превързани очи и се мятат встрани, изправят се на задни крака и теглят назад от огнената преграда.

— Конете на Демиос не искат да преминат! — крещи Нефер на яхналия Дов Мерен. — Вече имаме шанс!

Приближават началото на моста и спират.

— Не сваляй превръзките! — нарежда Нефер. — Не им позволявай да видят бездната!

Мостът е направен умишлено по-тесен от конския впряг. Той не може и да издържи цялата тежест. Возилото трябва да се разглоби и да се пренесе на части, а конете да минат един по един. Докато Мерен разпряга и спъва животните, Нефер избива с чук бронзовите клинове от осите и сваля колелата. Грабва едното, а Мерен — другото. Хукват към моста.