Чародей

Той се поклаща леко под напора на вятъра. Не е достатъчно широк, за да вървят рамо до рамо. Без капка колебание, Нефер се втурва в тесния проход, а Мерен го следва по петите. Настилката се люлее под краката им като палуба на кораб в открито море, но те пазят равновесие, с впити в отсрещния бряг погледи, без да свеждат очи към страховитата бездна под краката си и зловещо озъбеното й дъно.

Стигат отсреща, оставят колелата и хукват обратно. Пламъците от горящата стена са все още буйни и високи. Конете на Демиос отказват да преминат, въпреки ударите и ругатните, с които ги гощава.

Захвърлят водния мех, колчани и всяко излишно парченце, грабват корпуса на колесницата и отново поемат към отсрещния бряг. Отнасят го до началото на моста, където силен порив на вятъра подхваща опашките на дългите пръти от двете му страни и весело ги развява. Всяка предпазлива крачка напред трае цяла вечност, но ето че най-накрая стигат от другата страна, оставят колесницата и тичат назад. Нефер грабва стръката и я балансира върху раменете си. Мерен взема сбруята и сабите. Отново поемат към другия бряг. Остават само конете.

Поглеждат към стената и виждат, че пламъците замират, но на тяхно място остава жива жарава, която продължава да излъчва непоносима топлина. Растафа, един от преследвачите, вкарва впряга си с бой и псувни, но само след няколко крачки кожата по краката на конете изгаря и отдолу лъсва червено живо месо. Въпреки усилията на преследвача, животните обръщат назад с болезнено цвилене и ритници.

Стигат при конете. Дов и Крус чакат кротко, спънати и с вързани очи. Освобождават краката им.

— Мини с Дов напред! — заповядва Нефер. — Тя е по-спокойна.

Докато Нефер чака на отсамната страна, прегърнал жребеца през шията, Мерен води Дов по моста. Тя усеща люлеенето, вдига глава и тревожно пръхти. Мерен й говори тихичко. Тя прави следваща нерешителна крачка и спира.

— Не я припирай! — вика Нефер. — Нека сама определя бързината.

Стъпка след стъпка Дов навлиза в обратния наклон на провисналия мост. Стигнала средата, тя застива с раздалечени и треперещи крака. Мерен я гали по челото и нежно й шепне. Кобилата продължава напред, стига края на моста, усеща твърдата почва, бързо се измъква и цвили с радостно облекчение.

Все още задържан от огъня, Демиос крещи:

— Прекараха единия кон. Трябва да ги спрем! Растафа, дай ми твоите коне! Вече за нищо не стават. Ще ги прекарам, та ако ще да изпукат в жарта.

Нефер хвърля поглед назад и вижда Демиос, вкарал коня в жаравата. Тя стига почти до коленете му. Осакатеното животно се препъва и почти пада, но Демиос успява да го преведе сред облак искри и воня на изгоряла козина и плът. Израненото до смърт животно го пренася през жаравата и рухва, щом излиза от нея. Демиос скача на земята, изтегля сабя и хуква към Нефер.

Нефер също оголва сабята и вика през рамо към Мерен:

— Ела да преведеш Крус. Аз ще задържа това копеле! Тръгва срещу връхлитащия преследвач. Парира удара на височината на гърдите и двете острия скриптят едно в друго. Демиос отскача и нанася нов удар към главата. Нефер отклонява острието и принуждава нападателят да отскочи назад.

Това позволява на Нефер да хвърли бърз поглед към моста и да види, че Мерен вече води жребеца по него. Крус усеща люлеенето, отхвърля глава назад и прави опит да се върне.

— Давай, Крус! — крещи Нефер и познал гласа му, жребецът продължава неохотно напред.

Демиос отново напада и Нефер е принуден да съсредоточи върху него цялото си внимание. Той изпълнява цяла серия мушкащи удари към гърлото и гърдите на Нефер, а когато фараонът парира, замахва хоризонтално към глезените. Нефер подскача над свистящия метален полукръг и сече останалото незащитено рамо. Вижда как от мургавата плът потича светла кръв, но Демиос сякаш не чувства плитката рана. Налита с неотслабваща енергия. Разменят си удари и блокажи, докато накрая Демиос отскача и финтира наляво, като се мъчи да му отреже пътя към моста. Нефер предугажда намерението му и го отблъсква.

През мига на отдих Нефер забелязва, че огнената жарава е почти изцяло почерняла. Другите преследвачи, оставили колесниците си, прескачат останалите оранжеви петна и бързат да се включат в боя.

— Обградете го и го съсечете! — крещи Демиос.

Нефер поглежда през рамо и вижда Мерен и жребеца близо до противоположния край на моста. Крус трепери и се поти от страх, поради нестабилната почва под краката си, но превръзката не му позволява да съзре страховитата бездна отдолу.

В този момент пристигат останалите преследвачи, като размахват саби и радостно крещят:

— Ей сега ще наврем плитката във високопоставения ти царски задник!

Нефер отстъпва бързо към началото на моста. Сега могат да го нападат само един по един и радостните възгласи стихват.

Скупчват се в мълчалива група.