Чародей

— Той ме прониза — оплаква се Демиос. — Иди срещу него, Растафа, докато се превържа. — Отпаря със зъби ивица плат от туниката си и превързва повърхностната рана. Докато се занимава с това, Растафа стъпва на моста. Той е мургав и брадат, с мрачен поглед. Огромен, но чевръст като пор мъжага. Балансира с лекота и насочва първия удар към гърлото на Нефер, който е принуден да отскочи.

Крус чува дрънченето на метал и виковете зад гърба си и се изправя на задни крака. Мостът се разтърсва силно и в продължение на един ужасяващ миг изглежда, че жребецът ще рухне през страничното въже, но по някакво чудо успява да застане отново на четири крака и застива в тази поза, цял разтреперан. Мостът се тресе като побеснял.

Вместо коня, Растафа загубва равновесие и започва диво да размахва ръце, за да стабилизира тялото си върху играещата настилка. Нефер прави бърз напад и забива сабята под вдигнатата ръка. Бронзовото острие потъва дълбоко между ребрата. Растафа го поглежда с лека изненада и казва:

— Боли! В името на Сет, много боли!

Нефер измъква сабята от гърдите на Растафа, а след нея от отвора бликва фонтан кръв. Цял поаленял, той прехвърля гърбом оградата и полита в бездната, завъртял разперени крайници като спици на колело. Дивият му писък постепенно заглъхва, докато тялото се отдалечава, за да секне от един път, удавен в силния трясък на бронята върху зъберите на дъното.

Другарите му се суетят в началото на моста, ужасени от гледката на този смъртоносен скок, обзети от внезапна неохота да тръгнат по тясната пътека.

Нефер използва момента, за да се извърне и да погали задницата на Крус.

— Спокойно, Крус. Аз съм при теб, миличък. Продължавай нататък! — Конят се успокоява от познатия глас, а след това прави крачка, после втора. — Върви, приятелю, върви!

Стигнали са почти средата и Мерен вика предупредително:

— Зад теб, братко!

Нефер се обръща достатъчно бързо, за да посрещне противника. Знае, че той е либийски роб, който се бие за свободата си. Спуска се по тясната настилка към Нефер. Устремът му е напорист и Нефер успява само да парира удара. Остават вкопчени един в друг, опрели саби, сграбчили противника със свободната ръка, дърпащи и блъскащи, извиващи тела в усилие да спечелят надмощие.

Крус чува суматохата и прави още няколко нерешителни крачки напред към спасителния бряг.

Нефер продължава да е лице в лице с противника си. Зъбите му са черни и неравни, а дъхът вони на развалена риба. Опитва се да забие тия противни зъби в лицето на Нефер, прищраква с челюсти като куче, а Нефер отмята глава назад и с все сила забива долната част на коравия кожен шлем в носа на противника. Усеща как пукат смазани костта и хрущяла, либиецът охлабва захвата и се олюлява назад. Загубва равновесие и хваща страничното въже, огънал гръб над бездната. Нефер сече отчаяно стиснатите пръсти и въжето се изплъзва от окървавените чуканчета. Робът полита с писъци, като се премята в пространството. Пада непоносимо дълго, за да завърши полета с плътен, глух удар.

Зад него, под командата на Демиос, настъпват трима. Той е превързал раната си и видът му е съвсем свеж. Видял е участта на първите двама и сега е предпазлив. Нефер го държи на почтително разстояние с помощта на сабята и отстъпва, само след като Крус е направил следващата крачка.

Внезапно зад гърба му се разнася победоносният вик на Мерен:

— Минахме, Нефер! — и чу чаткането на конски копита по твърдата скала. — Крус премина!

Нефер не може да се обърне, защото сабята на Демиос блести пред очите му, но вика високо:

— Прережи моста, Мерен, срежи носещите въжета и го остави да падне!

Демиос чува тази заповед и отскача ужасен. Обръща поглед назад и вижда, колко се е отдалечил от другия бряг, какво голямо разстояние го дели от неговата сигурност.

Мерен се е изправил над двете дебели въжета, които носят цялата тежест на моста. Сече едното и с първия удар прерязва половината влакна. Те се отделят с трясъка на скъсани гигантски тетива и започват да се разплитат като изхвърлено от гнездото си кълбо змии.

Бял ужас залива потното лице на Демиос и той хуква назад заедно с другарите си. Нефер се извръща и тича към мястото, където стои изправен Мерен. Стига края на моста и скача върху скалата. Начаса започва да сече с мощни удари второто въже. Лявото се скъсва и цялата конструкция висва на една страна. Демиос се хвърля с последни усилия и достига брега, миг преди да се предаде и второто въже и мостът да рухне в бездната.

Изправя се на ръба и гледа през пропастта. Нефер прибира сабята в ножницата и му праща подигравателен поздрав.

— Доста път има да биеш!

След това тича да помогне на Мерен при сглобяване на колесницата. Правили са го десетки пъти, под внимателния поглед на Таита. Мерен надига едната страна на корпуса, а Нефер нахлузва колелото. Поставя клина и го набива с един удар на чука. Повтарят операцията от другата страна. После вдигат стръката и я прикрепят към корпуса.