Чародей

Подобно на двойка храмови танцьори, те се въртят ту в едната посока, ту в другата, като всеки се стреми да събори другия. Дроса успява да промуши ръце под мишниците на Нефер и сключва бронирани китки зад плещите му. Започва да притиска тялото му с шипове към бронзовия си нагръдник. Нефер не може да стори нищо, понеже краката му са във въздуха. Няма друго оръжие, освен златния медальон на Лострис.

С последни сили успява да прехвърли веригата зад шлема на Дроса и като я навива по един път около двете китки започва да тегли надолу. Изведнъж тя намира пролуката между долния край на шлема и кирасата и обгръща шията на противника. Нефер дърпа с все сила и усеща, как златната верига се впива в незащитената плът.

Дроса отваря уста за въздух, освобождава захвата и вдига ръце към шията си, за да се освободи. Хваща китките на Нефер и се мъчи да ги откъсне от веригата, но с това само добавя своята към неговата сила и веригата се впива още по-дълбоко. През процепите на шлема се вижда, как очите изскачат от орбитите и се наливат с кръв. Нефер намотава още един път веригата около дясната китка и започва да я тегли напред-назад. Дроса издава гъргорещ звук и в едното му око, като зряла боровинка, се издува кървава вена. Все още стиснал Нефер за китките, той се отпуска на колене. Нефер се е надвесил над него и навива веригата, докато изведнъж усеща как нещо се троши с хрущене и въздухът излита от белите дробове на противника през разкъсаната трахея. Нефер навива още един път и усеща веригата да допира кост. Изпод шлема блика дебела струя кръв и Нефер тегли с още по-голяма сила. Веригата намира връзката между два прешлена, впива се в нея и я прекъсва. Все още в шлема, главата на Дроса се отделя от тялото и се търкулва през кръга.

Докато се изправя, Нефер чува гласа на арбитъра:

— Минаваш етапа! — нахлузва окървавената верига на врата си и поглежда над главите на озверялата тълпа към склона. Колесницата на Демиос е насред него и лети с пълна скорост насам.

Нефер се навежда над Мерен.

— Можеш ли да станеш? — пита той, но когато момъкът се опитва, краката му отново се подгъват и той се просва на отъпканата земя. Нефер го тегли за едната ръка, а после я прехвърля зад врата си. Повдига тялото, разпределя тежестта му на рамо, хваща го зад коленете и се изправя. Главата на Мерен виси зад гърба му, а краката — отпред.

Мерен тежи много, а Нефер е почти на края на силите си. Олюлява се към колесницата и го стоварва върху й. Опира се задъхан на едното колело и гледа назад.

Демиос се е спуснал по склона, стигнал е равнината и е на по-малко от четиристотин стъпки от него, толкова близо, че може ясно да види победоносния израз на лицето му. Той се навежда напред, дългият черен бич плющи по гърбовете на впряга и конете сякаш засилват своя бяг. Шестте колесници на останалите преследвачи го следват. Нефер прогонва от съзнанието си всяка мисъл да се изправи срещу тях. В сегашното си състояние, не би могъл да се справи дори само с Демиос. Трябва да бяга!

Нефер връзва другаря си към пода с помощта на въжетата за задържане, качва се в колесницата и застава прекрачил тялото на Мерен.

— Пуснете ги! — заповядва на конярите и те отскачат встрани.

— Давай, Дов! Давай, Крус! — вика момъкът и плющи с юздите над лъсналите гърбове. Впрягът се хвърля напред и тълпата отскача. Насочва животните към портите на града и те се втурват в галоп.

Мерен се гърчи и стене от болка в краката му и Нефер се опитва да избягва по-големите препятствия по пътя. Долавя шум зад гърба си, хвърля поглед назад и вижда Демиос да налага конете и да крещи яростно, но въпреки жестоките удари, Дов и Крус го държат на разстояние. Нефер се обръща напред и преценява разстоянието.

До портите на Галала остава по-малко от половин левга. Вече различава венците от палмови клони, които украсяват стените и колоните от червен камък при портата.

И в този миг плаща цената на мига невнимание. Едното колело се блъска в голямо парче скала в края на пътя и колесницата подскача високо, като се извръща под краката му. Тя почти се преобръща, но докато той се мъчи да запази равновесие, Крус напъва с все сила и я изправя.

Погледнал назад, Нефер се убеждава, че тази грешка им струва скъпо — Демиос се е приближил поне със сто стъпки. Вече са в обсега на копието му и той вижда, че посяга към стойката.

Нефер няма какво да противопостави. Всички къси копия бяха използвани, лъкът остана при пропастта, последната сабя се счупи преди малко. Няма дори бич. Единственото му оръжие е скоростта.

— Давай, Дов! Давай, Крус! — ушите на конете прилепват към шиите, копитата бият твърдата почва, а главините скимтят, защото даже специалната смазка на Таита пресъхва.

Чува удари от други копита и когато отново поглежда назад, вижда Демиос съвсем близо. Вижда и конете, с окървавени от бича гърбове и хълбоци. Демиос е приготвил късо копие и в момента го хвърля. Пред погледа на Нефер то излита от ръката му и бръмва като отровно насекомо. Трепва, без да ще, когато копието се забива до десния му крак и остава да стърчи.