Чародей

Демиос се възползва от моментното преимущество и приближава още до колесницата на Нефер. Когато се изравнява с нея, сграбчва пръта, върху който се вее опашката. Опитва да го пречупи, но макар и огънат почти надве, гъвкавият прът не поддава. Без да го изпуска, Демиос протяга другата ръка към дебелия сплитък коса. Той подскача и допира върховете на пръстите му, но понеже се старае да не изпусне сабята, преследвачът не е в състояние да хване здраво плитката. Захвърля сабята и сграбчва трофея, но той е вързан за пръта здраво, а бамбукът продължава да се опъва.

Крус и левият кон на Демиос бягат рамо до рамо. Преследвачът е изцяло погълнат от усилието да отскубне плитката. Знае, че Нефер е обезоръжен и не представлява опасност и не забелязва приближаващите градски врата.

— Натисни! — вика Нефер на Крус. — Блъсни го с рамо! — Нефер опъва юздата надясно. Това е упражнявано месеци наред. Крус обожава прекия двубой, директното премерване на силите. И сега здраво натиска с могъщото си рамо, изважда другия кон от равновесие. Двете колесници се отклоняват вдясно, а портите бързо приближават. Те са очертани от яки червени колони, които макар и огладени от вятъра и времето, продължават да се издигат застрашителни и непоклатими.

— Изблъскай го! — крещи Нефер и го насърчава с плющене на юздите. Крус напъва още малко и другият впряг вече лети право към червената каменна стена.

В последния миг Демиос си дава сметка какво става, пуска бамбуковия прът и с див вик прави опит да овладее конете. Крус обаче надделява и избутва другия впряг от пътя.

Преследвачът разбира, че нито може да спре конете, нито да предотврати сблъсъка. Иска да скочи на земята, но вече е твърде късно. И двата коня се блъскат с пълна скорост в стената. Ударът ги убива на място. Нефер чува последния, смразяващ кръвта рев, малко преди да се блъснат, чува звуците на страхотния удар: хрущене на счупени кости, трясък на разбитата колесница. Едното й колело се отскубва и придружава известно време колесницата на Нефер. Демиос литва като копията преди малко. Носи се с главата напред към стената. Черепът се пръска като презрял пъпеш. Здравите му бели зъби се набиват в стената, за да бъдат по-късно изчовъркани от градските хъшлаци, които ги продават, окачени на златни верижки по пазарите.

Нефер минава през портата и макар лявата главина да остъргва червената каменна колона, впрягът навлиза по главната улица между ликуващ човешки шпалир. Плочите са застлани с палмови клонки и цветя, с шалове и други части от облеклото на хората.

Дов е първа грижа за Нефер. Спира конете, скача на земята и бърза към ранената кобила. Зъбите на кремъчния връх са забити дълбоко в раната. Само на Таита може да се довери за изваждането му, но поне счупва копието, за да не удря краката й. После отново скача в колесницата и поема юздите.

Тълпата ври и кипи около колесницата, която се движи със скоростта на човешки ход. Хората протягат ръце, за да докоснат Нефер, бършат кръвта от краката му със собствените си дрехи. Кръвта на един бог, на фараон и войн на Червения път, превръща парчето плат в свещена реликва. Раздават се истерични писъци.

— Моли се за нас, могъщи Египет. Истинен фараон!

— Води ни, велики фараоне! Нека споделим твоята слава!

— Привет, божествени братко на Червения бог!

— Живей хиляди години, Нефер Сети, истински фараоне!

При централния площад тълпата е толкова гъста, че градските стражи трябва да отварят със сила път на колесницата.

104

По средата на форума, върху каменен подиум, Хилто и Шабако очакват своите нови братя войни.

Нефер спира очуканата, потънала в прах и кръв колесница пред платформата и двамата мъже слизат, за да му помогнат да вдигне Мерен. Внасят го в храма на Хатор, където чака Таита, за да се погрижи за раните му. Внимателно го полагат на импровизирана от Таита дървена маса. Магът започва незабавно работа. Най-напред се заема с дълбоката саблена рана в гърдите. Сълзите на Мерикара мокрят израненото тяло на любимия.

Войните на Червения път извеждат Нефер обратно на площада. Той отива до колесницата, вдига двата бамбукови пръта и ги отнася до мангала, горящ върху висок триножник в средата на каменния подиум. Коленичи пред него и казва:

— Никой противник не успя да завладее символите на нашата чест и доблест. — Вдига ги високо, за да ги види цял свят и продължава тържествено — Посвещавам ги на Червения бог!

Хвърля плитките в жаравата. Те изгарят с ярък пламък. Нефер се изправя на крака и леко се олюлява, загубил сили от раните си.

— Преминах Червения път! Макар да не ми достигат години, аз завоювах правото си над двойната корона на Египет! Провъзгласявам се за фараон! Единственият истински фараон!

Разнасят се приветствени възгласи, а войните на Червения път коленичат пред него, целуват десните му ръка и стъпало и се заклеват във вярност до гроб и след него.

Нефер призовава към тишина с вдигане на дясната ръка, но краката му изневеряват и той би паднал, ако Минтака не се втурва напред, за да го подкрепи. Прегърнал я с една ръка, той се взира в очите й и шепне: