Чародей

— Хайде, милички! — гласът му добива остра нотка и конете го усещат. — Дайте ми всичко, което можете! — Крус открива последна резерва в голямото си сърце и увлича Дов. Започват да се отдалечават от пребития, окървавен впряг на преследвача.

— Напред, свине! — крещи Демиос. — Напред или живи ще ви одера! — Под ударите на бича двете животни отдават последни сили и колесниците напредват като вързани една за друга.

Демиос приготвя ново копие. Докато изнася ръка назад, Нефер преценява точно момента и дръпва леко юздите. Копието е във въздуха, но Дов блъска леко рамото на Крус и колесницата се отклонява малко, колкото летящото оръжие да се размине с рамото на Нефер. Маневрата струва още едно скъсяване на разстоянието и преследвачът посяга за последното копие. Сега е близо, много близо.

Нефер го наблюдава с нарастващо отчаяние и държи здраво юздите, за да предугади впряга следващата команда. Когато Демиос изхвърля дясно рамо напред, Нефер завива в другата посока. Копието обаче не напуска ръката на преследвача — замахът е бил заблуждаващ. Преследвачът се приготвя отново.

Нефер е принуден да се върне на пътя. В противен случай трябва да поеме през каменистата повърхност на пустинята. Променя ъгъла и сега Демиос се прицелва в открития заради маневрата хълбок на Дов.

Копието попада високо в плешката. Пробива кожата и стегнатия на възел мускул, но след това намира кост и не успява да засегне вътрешен орган. Раната не е смъртоносна, но е осакатяваща, защото назъбения кремъчен връх не остава на едно място, а раздира с мъчителна болка мускула при всяко движение.

Дов се мъчи с все сила да поддържа темпото, но вече не издържа, а кръвта й плиска в краката на Нефер. Той чувства как колесницата намалява скорост и макар да подвиква окуражаващо на Дов, копието я удря при всяка крачка и се плете в краката й.

Демиос приближава и с крайчеца на окото Нефер вижда главите на конете му да се изравняват с колелото на колесницата, а прегракналият от напрежение победоносен глас на врага звучи сякаш право в ухото му:

— Всичко свърши, Нефер Сети! Пипнах те!

Нефер поглежда към него. Устните му са изтеглени назад в страховита гримаса, като на човек умрял от тетанус. Хвърлил е последното си копие, както и бича, но държи в ръка гола сабя.

Колко остава до портите? По-малко от петстотин стъпки. Колко близо! И колко далече всъщност.

Вдига инстинктивно поглед към покрива на храма. Той е окичен с мънички фигури и между тях, точно където очаква да бъде, съзира пурпурната туника на Минтака. Вижда, че размахва зелена клонка над главата си, а дългите й коси се развяват като вимпел от северния вятър.

Най-голямата награда, мисли Нефер и ръката му хваща забитото в дъното на колесницата копие. Острието е потънало дълбоко, но той напряга всички сили, дърпа и извива и накрая оръжието е в ръцете му. Хваща го като пика и поглежда към противника си. Очите му се присвиват при вида на въоръжения Нефер и той вдига сабята в готовност. Приближава колесницата и замахва. Момъкът отбива удара със ствола на копието. Двете возила отскачат едно от друго, после отново се доближават и блъскат с такава сила, че Нефер почти излита във въздуха. Вкопчен здраво в юздите, той запазва с голяма мъка равновесие.

Демиос нанася силен удар по пръта с плитката на Нефер, но не успява да отсече твърдия бамбук. Възстановил равновесието, Нефер мушка с копието към преследвача и го принуждава да се отдръпне. Двете колесници са една до друга, ос до ос, колело до колело.

Противниците мушкат и удрят един срещу друг. Бронзовото острие разсича кожения нагръдник и макар да се дръпва, Нефер усеща жилване в гърдите. Замахва с копието към лицето на Демиос и оня се дръпва.

Дов се старае с всички сили, зъбестото острие продължава да я измъчва, а стволът на копието се плете в краката й.

Нефер чува звука от много гласове, отначало тих и приглушен, почти удавен в тропота на копита и воя на главините, но все по-силен с всяка следваща крачка. Поглежда напред и през смъдяща в очите пот вижда портите точно отпред. Градските стени и покривите на къщите са отрупани с народ. Струва му се, че сред общия грохот долавя гласа на Минтака:

— За мен, сърце мое, направи го заради мен!

Може да е било плод на въображението, резултат от крайно изтощение, но това му дава нова сила и той подвиква насърчително на конете. Дов накуцва и отпада.

Демиос е отново наблизо и когато Нефер посяга с копието, нанася силен удар, не по човека, а по оръжието. Острието се забива в дървото на сантиметри от китката на Нефер, като я оставя стиснала ненужното парче. Нефер го запраща по главата му, но преследвачът се навежда, избягва го и отново напада, като принуждава момъка да се дръпне в противоположния край на колесницата, за да избегне блесналото острие.