Чародей

Трок нареди да вържат ръцете и краката на пленниците, след което ги пусна от най-високата точка на моста в кафявите води на реката, за радост на струпаните покрай парапета и по брега свои войници.

И ето, сега Вавилон е проснат в краката му. От напускането на Аварис е изтекло малко повече от година време.

— Ти познаваш укрепленията, Иштар. Участвал си при проектирането на някои от тях. Колко време ще издържи градът? — пита нетърпеливо Трок. — За колко време ще съборя стената?

— Стените са непревземаеми, Велики! — отвръща Иштар.

— И двамата знаем, че не е така! — казва Трок. — При наличие на достатъчно време, хора, средства и решимост, няма стена, построена от човек, която да не може да се срути.

— Година — сумти неуверено Иштар. — Може би две или три. — На лицето му има лукава гримаса, а очетата шарят насам-натам.

Трок се изсмива и закачливо хваща лакираната във форма на клин брада на магьосника. Усуква я, докато нашареното в синьо лице се сгърчи от болка, а очите се насълзят.

— Искаш да си играеш игрички с мен, а, магьоснико? Нали знаеш колко обичам хубавите игри?

— Милост, могъщи фараоне! — стене Иштар. Трок го блъска с такава сила, че тялото му почти изхвръква от колесницата и той трябва да се вкопчи с все сила в страницата й, за да се задържи.

— Година викаш? Две или три? Нямам толкова време, че да го посветя на хубостите пред очите ми. Много бързам, Медеецо, и ти отлично знаеш какво означава това, нали?

— Знам, бог без равен на себе си! Но аз съм само човек, грешащ и слаб.

— Слаб? — Трок крещи в лицето му — В името на Севт, ти лигав шарлатанино, вече си изцедил цяла лака злато от мен, а какво получавам насреща?

— Имаш цял град и една империя. Най-богатата в света след Египет. Сложих ти я в краката. — Вече добре познава Трок и знае какво може да си позволи.

— Искам ключа за този град! — Трок го гледа в лицето и онова, което вижда там, го радва — той също познава Иштар добре.

— Ключът трябва да е златен — промълвя тихо магьосникът. — Да кажем три лаки?

Трок надава гръмък смях и посяга към главата му с юмрук. Ударът не е на сериозно и магьосникът го отбягва без усилие.

— С три лаки мога да купя още една армия. — Трок разтърсва глава и панделките пърхат в нея като многоцветни пеперуди.

— Там отсреща, в съкровищницата на Саргон, лежат сто лаки. Три от тях не са кой знае колко висока цена.

— Дай ми града, Иштар! Дай ми го, преди да изтекат три пълни луни и ще имаш две лаки от златото на Саргон! — обещава великодушно Трок.

— А ако ти го дам преди следващата пълна луна? — Иштар потрива ръце, като търговец на килими.

При такава перспектива, усмивката напуска лицето на Трок и той казва най-сериозно:

— Тогава ще имаш трите лаки, плюс коли, за да ги превозиш!

106

Армията на двамата фараони се разполага на стан пред Синята порта и Трок праща вестоносец при Саргон, с искане за незабавна капитулация, „за да се пощади това чудо на архитектурата от пламъци, а собствената ти личност, семейство и жители — от сабята“, както е формулирано посланието. Спокоен и самоуверен зад стените си, Саргон изпраща в отговор отрязаната глава на вестоносеца. Приключили с предварителната размяна на любезности, Наджа и Трок правят обиколка на града, за да се насладят жителите му на тяхната мощ и величие.

Карат позлатените колесници — Трок управлява шест черни, а Наджа — шест бели коня. Хесерет стои до Наджа, блеснала в скъпоценни камъни, със златна корона върху високо вдигнати къдри. Зад позлатените колесници пристъпят петдесет пленнички, вавилонски жени, заловени по пътя. Всички са бременни, някои съвсем близо до времето си.

Пред тях има авангард от петстотин колесници, а зад тях — ариергард от други петстотин. Бавното достолепно шествие обикаля стените в продължение на целия ден, за да се завърне привечер в лагера пред Синята порта. Саргон и военният му съвет са застанали на стената над портата.

Саргон е висок и слаб, с рошава сребърна коса. Прославен воин на млади години, той е завладял земите чак до Черно море. През целия си живот е губил само една битка — срещу фараон Тамоз, бащата на Нефер Сети. Сега пред портите му са застанали други двама египтяни и той не си прави илюзии, че ще бъдат милостиви като първия.

За да потвърди подозренията му, Трок нарежда да съблекат бременните голи и ги извеждат една по една напред. След това, пред очите на целия град, разпарят издутите кореми, за да струпат неродените пред Синята порта.

— Включи ги в армията си, Саргон! — мучи Трок под стената. — Ще имаш нужда от всеки човек.

Денят е бил дълъг и уморителен за Хесерет и тя се оттегля в шатрата си, придружена от своите робини, за да остави двамата фараони да си блъскат главите над план на града, в светлината на маслени лампи. Картата е произведение на изкуството, изписана върху щавена овча кожа, стени, ровове и улици очертани в мащаб, както и основните сгради, с най-дребни детайли.

— Откъде взе това? — пита Наджа.