Чародей

— Този храм, както и тунелите под него, са построени преди петстотин години — казва той. Под тях вече се забелязват отблясъци от водна повърхност, чува се ясно шум от бързо течащи водни маси. Най-накрая Трок стига дъното и стъпва на каменен кей. Трептящата светлина на факлата разкрива сводест тунел, акведукт с внушителни размери. Таванът и стените му са облицовани с керамични плочки, подредени във фигури. И в двете посоки тунелът свършва в дълбока тъмнина.

Иштар откъртва парче мазилка от стената и го пуска във водата. То изчезва от погледа без следа.

— По-дълбоко от човешки бой — отбелязва той и Трок гледа въпросително към началника на охраната, сякаш го приканва да провери това заключение. Началникът се дърпа в сянката, в усилието си да стане невидим.

— Този каменен перваз, на който сме застанали — обяснява Иштар, — върви по цялото протежение на канала. Използва се от жреците за поддръжка и ремонт.

— Къде започва и къде свършва? — пита Трок.

— Има голямо водохващане под колоните на храма, а другият край излиза във втори храм на Нинурта, зад стените на града, недалеч от Синята порта — обяснява Иштар. — Само жреците знаят за това съоръжение. Всички останали са убедени, че водата е благосклонен дар от божеството. След като излезе във вътрешния храм, водата се издига с водни долапи до градините на палата или се разпределя по канали към отделните части на града.

— Струва ми се, Иштар Медеецо, че скоро ще заслужиш трите си лаки. — Трок се смее доволно. — Остава да ни заведеш през тая заешка дупка в града на чудесата и богатствата, най-вече на богатствата.

108

Трок предположи, че жреците от двата храма на Нинурта поддържат постоянна връзка. Без съмнение, използват акведукта за достъп от единия храм в другия. Няма да мине много време и божите служители от вътрешния храм ще разберат, че с братята им от външния се е случило нещо извънредно. Трябва да действа бързо.

Трок избира двеста между най-опитните и предани бойци — всичките членове на собствения му леопардов клан. Разделя ги в две групи. След като влязат през акведукта в града, те трябва да завладеят Синята порта и да я отворят за войската на фараон Наджа. Другата, значително по-малка група, трябва да влезе в палата на Саргон и да завладее съкровищницата му, преди да успее да изнесе златото, макар че за целта, както уверява Иштар, ще му трябват поне хиляда коли.

Двестате избраници са преоблечени във вавилонски униформи, свалени от пленници или загинали в битка. Носят дълги до глезените раирани туники и кошероподобни шлемове. Иштар им показва как да накъдрят бради и коси по месопотамски маниер. Само една червена лента ги отличава от противниковите войници. Писарите изготвят набързо две груби скици, въз основа на градския план, за да могат двете групи да се ориентират по улиците и в основните сгради. До вечерта всеки човек знае с подробности, какво се очаква от него в града.

Веднага след мръкване, Наджа тихо придвижва хората си близо до Синята порта, готов да се втурне, щом бъде отворена от хората на Трок.

Междувременно, Трок прави последен преглед на отряда в двора на речния храм. Не бързат — имат на разположение много часове. Нахлузили кожени чорапи върху подковани сандали, те не чуват стъпките си да отекват в сводестия тунел. Вървят мълчаливо, всеки десети носи факла, която хвърля достатъчно светлина за идващите след него. От лявата им страна шумят мощните талази на водата. На всеки хиляда крачки Иштар спира, за да умилостиви бог Нинурта с дарове и заклинания и да махне от пътя магическите препятствия, поставени от мъртвите жреци.

Този поход изглежда безкраен в очите на Трок и той остава изненадан, когато в един момент Иштар рязко спира, за да посочи с ръка напред. Слаб светлик се отразява от блестящите керамични стени. Трок дава знак на хората зад себе си да спрат и двамата с Иштар продължават напред. Върху дрехите си са навлекли пурпурни роби, смъкнати от убити жреци.

Когато приближават източника на светлината, виждат още една решетка, преграждаща тунела, както и безформени сенки от трептящия пламък на факла, които някакви хора хвърлят по стените. Приближили още, те виждат зад решетката двама жреци, седнали с дъска за бао помежду си. Иштар се обажда тихичко и те вдигат глави. По-дебелият се изправя и крета към решетката.

— Сина ли ви праща? — пита той.

— Да! — уверява го Иштар.

— Закъсняхте! Чакаме от снощи. Трябваше много отдавна да сте тук. Първожрецът ще се сърди.

— Съжалявам — казва Иштар, — но нали го знаеш Сина.

Дебелакът се смее.

— Да, знам го. Беше ми наставник преди тридесет години.

Ключът дрънчи в ключалката, после решетката се отваря.

— Трябва да побързате! — казва дебелият. Трок пристъпя с качулка над очите и скрита в робата сабя. Жрецът се дръпва към стената, за да му направи място да мине. Трок спира пред него и шепне:

— Нинурта ще ти въздаде, братко!

После го убива с удар през гърлото към мозъка.