Чародей

— В името на Севт и Мардук, никога не съм чувал подобно нещо. Искам да го видя в действие! Ако е както разправяш, ще наредя да направят същото в моя храм в Аварис. Кажи на жреците да запалят адските си пещи. Ще отбележим победата ми с жертвоприношение на Мардук.

— Минават няколко дни, докато пещите стигнат нужната температура — съобщава Иштар.

— Разполагам с няколко дни — успокоява го Трок. — Трябва да наблюдавам претеглянето на скъпоценностите, както и да се погрижа за доброто настроение на двадесет саргонови жени. — Той смига. — Изключително трудоемка задача. Пък и моите главорези все още не са разграбили напълно града. Ще мине още време, докато ги вкарам в пътя.

След три дни, Трок дава на най-горната тераса пиршество за висшите офицери, в чест на победата. Гостите се настаняват сред портокалови дървета, засадени в огромни делви, всички цъфнали, така че въздухът е изпълнен с чудния им аромат. Под тях ромолят фонтани. Огромната маса е застлана с копринени килими. Съдовете са от сребро и злато, украсени със скъпоценни камъни — отмъкнати са от храмовете. За столове се използват коленичилите съпруги на Саргон. По себе си нямат нищо, освен златни вериги. По-късно, когато броят на донесените делви пенлива бира и сладко вино нарасне, ще бъдат използвани по предназначение.

В разгара на веселбата Иштар припълзява до Трок и шепне в ухото му:

— Божествени фараоне, който изпива морета и поглъща звезди, пещите са готови.

Трок се олюлява на краката си и плесва с ръце.

— Благородни братя! — обръща се той към офицерите и те изпопадат от смях. — Ще ви предложа едно развлечение. Следвайте ме! — И Трок тръгва с несигурни стъпки към стълбите, последван от гостите си.

Нареждат се покрай парапета на галерията и гледат надолу в жертвената зала. Двата комина над главите им пушат и всички се изпотяват от жегата, която лъха от металните стени на пещите.

— Събрани сме тук, за да направим жертвоприношение на великия бог Мардук, който ни даде града си като военен дар — започва Трок, като имитира напевния тон на първожрец. Чуват се насърчителни викове.

— Каква по-голяма жертва можем да му принесем от един цял цар, заедно със семейството му? — Нови викове.

Трок дава знак на Иштар, който се спуска по стълбите към едно помещение в подземието. Там стоят стотина роби, готови да приведат в действие механизма. По знак на първожреца, запяват химн, посветен на Мардук.

Жрецът застава зад катедрата си, над откритото помещение с нажежени стени. На фона на химна, той издига ръце и започва молитва към бога с треперлив фалцет.

По негов сигнал, в една от каменните стени на помещението долу се отваря врата и друг жрец въвежда колона човешки същества. Облечени са в прости бели туники и не носят друга украса, освен примки на шията.

Те са с най-различна възраст и от двата пола. Едни са още бебета в ръцете на майките си, други — едва проходили, трети са на прага на зрелостта. Най-висок сред тях е слаб мъж със сребърна коса и царствена осанка на войн.

— Привет, Саргон, могъщ владетел на небесата и свещената земя между двете реки — подиграва го Трок. — На път съм да направя вместо теб онова, за което не ти стигна кураж. Ще те пратя с блага вест в любящата прегръдка на твоя бог Мардук. Понеже съм състрадателен човек и не искам жените и невръстните ти деца да жалят за теб, ще ги пратя да ти правят компания по пътя. — Спира за момент, за да утихне смеха на зрителите. — Предай на Мардук, когато застанеш лице в лице с него, че Трок, божественият му брат, го поздравява!

Саргон събира синовете около себе си и не си прави труда да погледне към Трок или да му отговори.

Трок поглежда към жреца и казва:

— Хайде сега, жрецо, дай да видим как работи тая твоя машина!

Първожрецът запява нова молитва, този път груба и примитивна. В помещението отзад, робите също пеят, правят крачка напред като плясват едновременно боси ходила по каменните плочи.

Отначало не се случва нищо особено, но Иштар шепне в ухото на Трок:

— Наблюдавай горящите стени, могъщи Трок, най-велик сред царствените герои! Виж как започват бавно да се приближават една към друга. Съвсем, съвсем бавно. Докато се съберат напълно и жертвите изгорят, като молци в пламък на лампа.

Трок се навежда напред, със светнало от пот и радостно очакване лице.

110

— Мардук е доволен — съобщава Иштар. Жертвоприношението, което му направи в пещите, е прието с най-голяма готовност!

Трок кима.

— Предай на моя брат Мардук, че щом той е доволен и аз съм доволен.

Трок е коленичил върху куп леопардови кожи на каменния под в светилището на храма, пред олтар на Мардук. Златният образ на бога представя симпатичен младеж с усмихнат израз. Статуята е три-четири пъти по-голяма от нормалните човешки размери. Единствените различия между бога и обикновения смъртен са малките кози рогца от двете страни на челото, както и козите копита, заместващи стъпалата.

— Ти нали каза, че Мардук е ужасен бог, по-кръвожаден и жесток дори от Севт, най-свиреп сред всички обитатели на пантеона? А този тук е само едно хубаво момче.