Чародей

— Излъга ме! — Трок вече не се смее и лицето му е потъмняло от гняв. — Подвел си ме преднамерено! Отклонил си ме от моята мисия!

— Моля те, господарю! — вие Иштар, като се търкаля по пода, за да избегне ужасните ритници. — Правех го за твое добро.

— За мое добро ли остави семето на Тамоз да никне необезпокоявано в Галала и да разпространява размирици и бунтове в страната ми? — реве Трок. — За луд ли ме мислиш или за глупав?

— Вярно е — ломоти Иштар, докато Трок го рита в ребрата и преобръща по гръб. — Как можем да се опълчим срещу чародея, който командва бурята, като да му е кученце?

— Страх те е от Таита! — Трок спира да си поеме дъх. — Чародеят? — Не може да повярва на ушите си.

— Той ни наблюдава непрекъснато. Може да обръща срещу мен собствените ми заклинания! Не мога да го надвия! Исках само да те предпазя от него, велики фараоне!

— Искал си само да спасиш собствената си нашарена в синьо кожа — зъби се Трок и отново напира да обсипе с ритници свитото на две тяло на Иштар.

— Умолявам те, пръв сред боговете! — Иштар прикрива глава с ръце. — Дай ми наградата и ме пусни да си вървя. Таита разруши силата ми. Не мога да се опълча срещу му отново. Не мога да ти бъда повече от полза!

Трок застива с изтеглен назад, готов за ритник крак.

— Наградата ти? — пита той смаян. — Да не би да очакваш да възнаградя твоята невярност с три лаки злато?

Иштар се изправя на колене и прави опит да целуне крака на Трок.

— Аз ти дадох Вавилон, велики господарю. Не можеш да ми откажеш обещаното!

Трок се смее гневно.

— Мога да ти откажа каквото ми дойде на ума. Дори живота. Ако искаш да живееш, ще ме заведеш в Галала и ще си опиташ късмета срещу Чародея.

111

Като че ли цял Египет научи, че Нефер Сети е минал Червения път и е утвърдил положението си на престола. Всеки ден от различни краища на страната пристигат посетители. Част от тях са офицери от армиите, оставени от Наджа и Трок. Други са емисари на старейшините от различни градове по поречието на Нил: Аварис и Мемфис, Тива и Асуан, както и на първожреците от храмовете в тези градове. Разочаровани и опечалени от тиранията и изстъпленията на Наджа и Трок, окуражени от дългото им отсъствие, всички идват да заявят верността си към Нефер Сети.

— Населението на Египет очаква да го поведеш! — казват му емисарите.

— Нашите части ще те признаят, щом стъпиш отново на свещената земя, щом те видят и се убедят, че слуховете за оцеляването ти отговарят на истината — уверяват го офицерите.

Нефер и Таита ги разпитват най-подробно за състоянието на частите и бойната им готовност. Скоро и за двамата става ясно, че Наджа и Трок са взели за месопотамския поход каймака на армията, а в страната са оставили резервни части, съставени главно от новобранци — твърде млади и необучени или ветерани, приближаващи края на военния живот, уморени и отегчени, които очакват с нетърпение оттеглянето си в своите малки парченца земя край реката, където ще се препичат на слънце и ще играят с внуците си.

— А как сте с колесниците и конете? — задава Нефер критичния въпрос. Офицерите клатят тъжно глави и добиват печален вид.

— Трок и Наджа взеха всичко. Кажи-речи всяко возило пое на запад. Оставените едва стигат за патрулиране на източната граница срещу бедуински набези.

— Ами работилниците в Мемфис, Аварис и Тива? — интересува се Нефер. — Всяка от тях е в състояние да произведе поне петдесет колесници на месец.

— Щом се обучи впрягът и колесницата се отправя към обединената армия на двамата фараони във Вавилон.

Таита обобщава информацията:

— Мнимите фараони си дават много добре сметка за опасността, която представляваме в тила им. Затова се подсигуряват срещу евентуално въстание, в полза на истинския фараон Нефер Сети, като оставят армията без кавалерия и колесници.

— Сега се върнете в частите си! — нарежда Нефер на офицерите. — Тук сме вече твърде много и скоро няма да можем да се изхранваме. Не позволявайте извеждането на коне и колесници от Египет. Обучавайте хората си, а най-добрите снабдявайте с колесниците, които излизат от работилниците. Скоро, много скоро, ще дойда при вас и ще ви поведа срещу тираните. — Хората си тръгват, като славят името му и отново се кълнат във вярност.

— По-добре не изпълнявай обещанието си прибързано. В Египет можеш да се върнеш само с мощна армия, добре въоръжена и обучена — съветва го Таита. — Офицерите, които идват тук са добри и верни мъже и аз знам, че можеш да разчиташ на тях. Не забравяй обаче, че мнозина други ще си останат верни на Трок и Наджа, било защото ги е страх от последиците след завръщането им, било защото са убедени в божествения произход на властта им. Има и други, които се колебаят и ще се обърнат срещу тебе, веднага щом усетят и най-малка твоя слабост.

— Много работа ни чака — казва Нефер, приел съвета. — Трябва да обяздим и останалите коне от Тане, както и да довършим ремонта на изровените в пустинята колесници. Хората ни трябва да завършат обучението си, за да се изправят срещу ветераните на Наджа и Трок. Когато сме готови, ще се върнем в Египет.