Чародей

И така, малката армия в Галала удвоява усилия, за да бъде способна да се опълчи срещу мощта на мнимите фараони. Младият им водач дава пример, като работи повече от всеки друг. Тръгва призори с първия батальон и редом с другите войни от Червения път сплотява отрядите в единно цяло. Когато вечер се връща от пустинята уморен и потънал в прах, отбива се в работилниците, за да беседва и спори с майстори и оръжейници. По-късно, след вечеря, сяда с Таита под светлината на маслена лампа, за да обсъждат военните планове и дислокацията на войската. Обикновено се дотътря в спалнята след полунощ. Минтака става от постелята, за да му помогне да свали бронята и сандалите, да измие краката му и да масажира болящите от умора мускули с благоуханни масла. След това му стопля купа вино с мед, за да заспи по-лесно. Много пъти ръката му изпуска недопитата купа, а главата клюмва на възглавницата. След това тя сваля хитона, взема главата му върху гърдите си и я държи прегърната до първи зори.

112

Мерикара не се отделя от леглото му, сменя превръзки и маже раната с лекарствата, които приготвя Таита. Когато Мерен е по-добре, тя му пее и разказва всички събития от града и армията. Играе с него бао и измисля стихчета и гатанки, за да го развлича. Когато отново отиде на зле, тя го храни и къпе като малко дете, гали влажната му от пот глава, докато се унесе. Нощем спи в краката му, като се буди всеки път, щом започне да бълнува.

Вече познава тялото му с такива подробности, сякаш й е дете. Почиства зъбите му с клонки от акация, като превръща твърдите им краища в еластични четки, с помощта на собствените си ситни бели зъби. Грижи се за косата му, докато стане достатъчно дълга, за да се сплита наново. Подрязва ноктите му и се грижи с любов за ръцете му, покрити с мазоли от дръжката на сабята и от юздите на колесницата. Почиства ушите и ноздрите му без най-малък признак на отвращение. Разресва със собствения си гребен от слонова кост меките тъмни кичури под мишниците, гъстите къдри по гърдите, чак до основата на корема.

Всяка сутрин измива старателно цялото му тяло, всяка гънка и извивка на твърдите мускули и гледа с мъка, как болестта ги изпива, плътта се стопява и костите започват да личат.

Отначало гледаше встрани, докато миеше интимните му части, но скоро това й се видя превзето. Взе ги внимателно в шепа и ги разгледа най-подробно. Видяното събуди у нея нежно съчувствие. Толкова меки и топли бяха, така гладки и съвършени. Когато дръпна кожицата, както Минтака й бе казала и розовата главичка изскочи копринено гладка като листче от цвят на олеандър, обзеха я съвсем различни чувства. Тя набъбна и се втвърди в ръката й, докато почти не можеше да я обхване с палец и показалец. Когато това стана, Мерикара усети ново, непознато чувство и една приятна топлина сгря най-неочаквани части от собственото й тяло.

Една нощ се събуди и видя снопът лунна светлина от прозореца да лежи като сребърен слитък върху каменния под.

За миг помисли, че е в собствената си спалня, в речния дворец на Тива, но после чу мъчителното дишане на Мерен, несвързаните думи от кошмара му и бързо се върна към действителността, обзета от страх. Скочи гола от постелята в краката му и се надвеси над ранения.

Когато запали маслена лампа, тя видя, че очите му са широко отворени, но невиждащи, че лицето му е пепеляво и сгърчено в гримаса, че на устните му е избила бяла пяна, а цялото му тяло лъщи от пот. Мяташе се с такава сила, че тя се уплаши, да не се нарани допълнително. Момичето разбра, че това е кризата, за която я предупреди Таита.

— Таита! — изпищя тя. — Моля те, ела! — Стаичката на мага е отвъд двора и той винаги спи с отворена врата, за да я чува.

— Таита! — крещи отново тя, като се хвърля върху гърдите на Мерен, за да не може да се мята. И тогава си спомня, че старецът излезе в пустинята с Нефер и отряд колесници, с някаква тайнствена мисия и надали ще се върне скоро. Помисля да извика Минтака, но стаята й е в другия край на огромния дворец, а тя се бои да остави Мерен.

Сама е. Дава си сметка, че животът на Мерен е в нейни ръце и тази мисъл прогонва паниката. Обзема я хладна решителност. Ляга до него и крепко го прегръща, като шепне нежно в ухото му. След известно време той се успокоява малко и тя може да го пусне за миг. Отива до шкафа срещу прозореца, намира оставеното от Таита лекарство и както той е поръчал, смесва го с вино и го подгрява на мангала.

Поднася настойката към устните на Мерен и той се опитва да я избегне, но тя го насилва. Когато купичката се изпразва, тя стопля вода и измива потното лице и пяната от устата. Понечва да се заеме с тялото, но то се изпъва в неочакван гърч и Мерен започва да се тресе и да стене. Страхът й се завръща. Хвърля се към него и го притиска с все сила.

— Не умирай, любими! О, Хатор, помогни ми! Ще го извлека от подземния свят със собствените си ръце! — Това е битка и тя се бие редом с него. Прелива му силата и волята си. Усетила тялото да се отпуска в ръцете й, а потта да изстива, тя изкрещява:

— Не, Мерен, върни се! Няма да тръгваш без мен!