Чародей

— Не се заблуждавай, божествени фараоне! — предупреждава го Иштар. — Това е лицето, което Мардук показва на човеците. Истинският му облик е толкова ужасен, че който го зърне, ослепява и го обхваща буйна лудост.

Стреснат от тази новина, Трок застава на колене пред статуята и потъва в мълчание, а жреците внасят две новородени за принасяне в жертва на бога. Иштар ги заколва така изкусно, че те дори не гъкват, а кръвта им потича в специално подложена за целта златна купа.

Когато малките мъртви телца тръгват по мраморния улей към разположената под светилището пещ, Иштар поставя златната купа пред олтара и запалва тамян. Като пее и мърмори, той хвърля стиски различни билки в пламъците, докато помещението се изпълва с гъст, синкав дим, ароматен и омаен.

След известно време мисълта на Трок става неясна, а зрението му се изкривява, като започва да вижда подскачащи сенки, а в далечината чува присмехулни звуци. Затваря очи и притиска с пръсти клепачи. Когато ги отваря, забелязва, че милата усмивка на бога се е превърнала в толкова злостна и вулгарна гримаса, че кожата му настръхва, сякаш полазена от отровни насекоми. Опитва се да отклони поглед, но разбира, че няма да може.

— Великият бок Мардук е доволен — повтаря Иштар, като гадае по кървавата повърхност в купата. — Той благоволява да отговори на въпросите ти.

— Кажи на Мардук, че го почитам като мой равен. Ще му изпратя още хиляди жертви в пещите.

— Мардук те чува. — Иштар взема купата в ръце и наднича в нея. След малко започва да се полюлява леко напред-назад с купата в ръце. Най-накрая вдига поглед.

— Обични Мардук, велик бог на Вавилон! Говори, Стаховити, ние те умоляваме!

Разтваря ръце срещу статуята и богът проговаря с детски, неясен и мелодичен глас:

— Привет на теб, мой братко Трок! — казва необикновеният глас. — Искаш да научиш нещо за оперения млад сокол, който разтваря криле и точи нокти в пустинята.

Трок е смаян не само от странния глас, но и от поразителната точност на направената констатация. Наистина имаше намерение да поиска съвет, относно идеята си да нападне и да разгроми Нефер Сети. Опитва се да отговори, но гърлото му е сухо, като повоите на древна мумия.

Сладкият детински глас продължава:

— Получил си добър съвет от моя верен слуга Иштар Медееца. Още по-добре е, че си се вслушал в него. Ако не беше го сторил, ако бе потеглил срещу Галала, когато пожела това, щеше да се натъкнеш на бедствие, много по-голямо от хамсин, който уби и погреба легиона ти.

Трок си спомни с горчивина, как Медеецът го бе убедил да не започва нов поход на изток, за да разбие Нефер Сети и да върне избягалата си жена Минтака. Шпионите отдавна го бяха осведомили точно за битието на двамата в Галала. Събрал бе нова експедиционна армия от колесници и пехотинци. Даваше си сметка, че ако не се отърве от това предизвикателство към трона му, ако не смаже момчето фараон, преди да е достигнало разцвета на силите си, скоро бунтове и въстания ще залеят цялото царство. А стане ли това, династията, която основава, ще погине. Колкото му се искаше да се освободи от предизвикателството и заплахата на Нефер Сети, дваж по-силно бе желанието му да сложи ръка върху Минтака — единствената жена, посмяла да се противопостави на волята му и да го унижи. Омразата му към нея бе по-силна от всякакви други чувства.

Иштар предотврати похода. С предсказания за страховити последици, с предупреждения за бедствия и болести, той го убеди да пренасочи силите си към този съвместен поход с Наджа, срещу приказния град Вавилон. Макар дотук походът да е пълен успех, а плячката и броят на убитите да надминава всичките му очаквания, Трок не се чувства удовлетворен.

Когато проговаря, думите му са насочени колкото към златния бог, толкова и към него самия.

— Трябва да смажа Нефер Сети! Двойната корона няма никога да стои стабилно на главата ми, ако не го убия и не го хвърля в пламъците, та да не може да възкръсне никога. Вече съм наредил да изличат неговото име, както и това на предтечата му, от всички надписи в цял Египет, но няма да намеря покой, докато не унищожа него самия, както и спомена за него за вечни времена.

Побеснял от омраза и гняв, той скача и крещи срещу Иштар и неговия бог:

— Един път вече ме подведе с лошите си предзнаменования и зловещи прокоби. Сега се обръщам към теб като към равен, не като богомолец. Искам от теб да ми предадеш Нефер Сети, за да въздам справедливо възмездие! Няма да приема нов отказ от теб или от твоя любимец тук! — В беса и възмущението си, Трок понечва да ритне Иштар. Забелязал това, той се мята встрани и подкованият бронзов сандал попада в свещената купа с младенческа кръв. Тя се плисва и стича по олтара.

Сам Трок се уплашва от стореното. Замръзнал пред олтара, той чака реакцията на бога.

— Светотатство! — квичи Иштар. — Трок Урук, можеш вече да си сигурен, че намерението ти е обречено на провал! — След това се просва в кървавата локва толкова уплашен, че не смее да вдигне очи към статуята.