Чародей

Охраната на двореца, водена от самия Саргон, се бие самоотвержено. Привечер Трок успява да пробие външната стена на първата тераса. Въвежда многоброен отряд и отбраната се огъва. Когато влитат в царската спалня, Саргон е коленичил пред образа на Мардук с окървавена сабя в ръка. Край него лежи трупът на любимата му съпруга — сивокоса жена, с която е прекарал тридесет години от живота си. Дарил я е с лека смърт в сравнение с онова, което би изтърпяла в ръцете на хората на Трок. Самият цар обаче не намира сили да се наниже на сабята си. Трок избива оръжието от ръцете му.

— Имаме си приказка с теб, Велики! — съобщава той. — Не беше ли ти, който ме нарече Черният звяр на Севт? Надявам се да те убедя, че ми приписваш неверен цвят.

Изкарват жените от харема на двора. Те са само петстотин, не пет хиляди, както разправя Иштар. Трок си избира двадесетина — най-младите и хубавите — а останалите отиват за ползване в ръцете на старшите офицери. След като им се наситят, те ще ги прехвърлят на простите войници.

Отиват им още два дни, за да проникнат до дълбоко заритото под палата съкровище. По пътя към него са поставени ред хитроумни препятствия. Без специалните познания на Иштар Медееца, биха намерили главната зала на съкровищницата още по-бавно.

Когато достъпът е открит, Трок и Наджа, последвани от Хесерет, се спускат по стълбите и влизат в помещението. Иштар го е осветил със сто маслени лампи, чиято светлина се отразява от изкусно поставени огледала от полирана мед, за да огрее съкровището.

Двамата фараони и царицата са поразени. Среброто е отлято на пръчки, а златото — в конични слитъци, които са удобни за подреждане и пестят място. Всички са маркирани с държавния щемпел на Вавилон.

Хесерет, смълчана за пръв път в живота си, засланя нежни очи пред блясъка на това огромно количество скъпоценен метал. Наджа тръгва между купчините, всяка една по-висока от него самия, като непрекъснато спира, за да пипне златото. Най-накрая си връща дар слово и казва:

— Топли и гладки като тяло на девственица.

Трок хваща по една сребърна пръчка във всяка ръка и се смее доволно.

— Колко? — пита той Иштар.

— Ами, великолепни и божествени, още не сме имали възможност да ги преброим. Прегледахме обаче документите на придворните писари. Среброто възлиза на петдесет и пет лаки, а златото — на тридесет и три. — Магът разперва осъдително ръце. — Но може ли човек да се довери на вавилонски писар?

— Саргон е по-голям обирджия, отколкото си мислех. — В устата на Трок казаното звучи като комплимент.

— Е, за подаянието, което ми обеща, ще стигне — вметва мазно Иштар.

— Мисля по-късно да обсъдим този въпрос. — Трок се усмихва мило. — Аз съм мек и великодушен човек, Иштар, както ти е добре известно. Прекалената щедрост обаче е белег за глупост, а аз не съм глупав.

Наситили донякъде алчните си очи, те се обръщат към други чудеса на града. Трок и Наджа обикалят двореца, изкачват се на най-горната тераса с нейните фонтани, градини и дървета. От това място се разкрива великолепна панорама на града, двете реки, нивите, блатата и папирусовите площи покрай тях.

После разглеждат всички храмове, защото те също са натъпкани с богатства: красиви мебели, статуи, мозайки и други произведения на изкуството. Докато ги ограбват, Трок и Наджа се обръщат към бога обитател на храма, като към събрат и равен. Трок пояснява, че Вавилон вече не е столица на държава, а главен град на египетско сатрапство. Ето защо, богът ще трябва да премести земното си седалище в Аварис, където той, Трок, ще му предостави подходящо обиталище. Изземването на божественото имущество да се разглежда като временен заем, който ще бъде по-късно възстановен.

Най-голям сред храмовете е този на Мардук. За Трок той се оказва не само златна мина, но и непресъхващ извор на очарование.

Иштар е апостол на Мардук и на младини е изучавал мистериите му в този храм, под вещото ръководство на първожреца. Понеже още не си е получил наградата, той се натиска в Трок, като кърлеж в корема на лъв. Показва му как се извършва богослужение за Мардук и Трок забелязва:

— Вкусовете му са доста сходни с тия на моя Севт. Може и да са братя.

— Проницателен си, както винаги, Велики. Все пак, Мардук обича човешките жертвоприношения много повече от Севт. И държи особено много на формата.

Превежда Трок през лабиринт от коридори, през градини и вътрешни дворове, през екливи зали, в светая светих на храма, скрита дълбоко в неговите недра и сама по себе си, един малък град. Най-накрая стигат до пещта.

Когато застават над главното помещение за жертвоприношения, Трок изпада във възторг. Смаян е от вида му.

— Разкажи ми за това! — нарежда той на Иштар.

— Има две пещи, не една. Разположени са зад тия стени. — Иштар показва стени от полирана мед. — Когато въглените пламнат, огънят се разгаря с огромни духала, докато металните пещи се нажежат като утринно слънце. Стените са подвижни. С помощта на система от колела и вериги жреците могат да ги спускат или да ги дърпат встрани.

Когато Иштар приключва с описанието, Трок блъска юмрук в дланта на другата си ръка.