Чародей

Другарят му скача с тревожен вик, като събаря дъската и фигурките върху камъка. Трок стига до него с две дълги крачки и отсича главата му наполовина. Без повече шум, жрецът цопва във водата и течението отнася издутата пурпурна купчина в тъмното.

Трок свирва тихичко и след малко хората му се събират в светлината на факлата, с извадени саби в ръце. Иштар ги повежда напред, докато стигат до друга вита и тясна стълба. Изкачват я, за да се изправят пред тежка завеса. Иштар наднича зад нея и кима.

— Храмът е празен.

Трок излиза и се оглежда. Този храм е по-голям и внушителен от оня при реката. Таванът е толкова висок, че светлината от петдесет факли чезне в тъмни сенки. Пред тях клечи фигурата на бога, а изпод нея блика гигантски извор и пълни облицован с мрамор дълбок резервоар. В него се плацика трупът на жреца с полуотрязана от Трок глава. От резервоара водата тече по канал към града. Въздухът ухае силно на тамян, но голямата зала е пуста.

Трок дава сигнал на хората си да приближат. Щом излизат в храма, те бързо се строяват зад командирите си. Трок дава знак с ръка и те поемат напред тичешком. Иштар води по-малочислената група по един коридор, който свързва храма с палата на Саргон. Трок извежда своята група на тясна уличка край храма и като се ръководи от отпечатаната в съзнанието му карта, свърва по втората пряка, за да излезе на широка алея, която води към Синята порта. Още е тъмно и звездите блестят над заспалия град.

Срещат няколко загънати в наметки фигури — едни се люшкат пияни, а други бързат да сторят път на въоръжената колона. Жена с дете на ръце вика подире им:

— Нека Мардук ви благослови, славни войни, та да ни отървете от Трок, египетския дивак!

Трок разбира достатъчно езика, за да долови смисъла на казаното и се усмихва в брадата си.

Облечени в чуждата униформа, те стигат безпрепятствено до края на алеята, но когато голямата порта се появява пред погледа им, някакъв глас вика откъм входа на караулното:

— Стой! Паролата!

Центурионът38 на портата изниква в светлината на факла с пет души зад гърба си. Те са полузаспали, без брони и с подути очи.

— Благородният пратеник на цар Саргон при двамата фараони на Египет — дудне Трок на отвратителен акадийски и дава знак с ръка да нападнат. — Отваряйте портата и се дръпнете встрани! — Той се хвърля срещу центуриона.

Оня остава още миг неподвижен. После забелязва блесналите саби и крясва:

— На оръжие! Стража!

Но вече е късно. Трок е до него и го неутрализира с един удар. Хората му се нахвърлят върху другите, без да им дадат възможност да се защитят, но суматохата привлича вниманието на стражата от стената над портата. Тя вдига тревога с овчи рог и хвърля къси копия по нападателите.

— Махнете ги от там! — заповядва Трок и половината войни се втурват по естакадите от двете страни на портата, за да се изкачат върху стената. Начаса започва люта битка. Останалата половина от отряда остава около Трок.

Иштар му е описал помещението, в което се намира механизмът на портата — система от тежки винчове39 и макари, с чиято помощ се придвижва огромната врата. Трок повежда войниците натам, влиза преди защитниците да затворят вратата и за броени минути повечето от тях падат убити или ранени. Оцелелите хвърлят оръжие и молят напразно пощада. Колят ги, както са на колене. Трок води хората към масивните винчове. С по двама души на всяка ръкохватка, те започват да отварят портата.

Роговете обаче са разбудили градската стража и тя се изсипва навън. Някои са без брони и полузаспали, но всички се хвърлят в защита на портата.

Трок залоства тежката врата на помещението с механизма и поставя хора при вратата, за да я отбраняват. Върху стената над портата войниците са избили пазачите или са ги хвърлили долу и сега се бият срещу настъпващите по естакадите вавилонски стражници.

Вратата на стаята с механизма започва да поддава под ударите на вавилонците, които се мъчат с всички сили да проникнат вътре, но винчовете се въртят неотвратимо под напъна на троковите хора и могъщата порта бавно се размърдва, а пролуката в нея застрашително расте.

Алеята към портата е вече изпълнена със защитници, но числеността им не позволява ефикасни действия. По естакадите не могат да се качват повече от четирима в редица, а египтяните ги отблъскват яростно. Други продължават опитите да проникнат в помещението при Трок, но вратата още държи. Когато най-накрая успяват да я разбият, на прага ги чакат готови Трок и войниците му.

Отвън е отрядът на Наджа с лостове в ръце. Помагат колкото могат на тежките крила, докато накрая помежду им минава колесница. Нападателите се дръпват встрани, а Наджа повежда фаланга бойни колесници в устремна атака през портата и помита всичко пред себе си. Армията на Египет се влива в града. Трок поема командването и повежда обезумялото войнство към двореца.

Съсипването на Вавилон започва.

109