Чародей

— Преди дванадесет години — започва Иштар, — по заповед на самия Саргон, направих измерване на града, както и тази карта с моите собствени ръце — никой друг не би могъл да я направи толкова красива и точна.

— Щом ти я е поръчал, защо не си я дал на Саргон?

— Дадох му я. Дадох му по-долнокачествения проект, а съвършения оригинал запазих за себе си. Знаех си, че някой ден някой ще ми плати много повече от Саргон.

Разглеждаха картата още цял час, като разменяха къси забележки, но повечето време тънеха в мълчание. Като професионални военни, те можеха по достойнство да оценят качествата на укрепленията, да се възхитят от дебелината и якостта на стените, кулите и трегерите, строени пласт след пласт, в течение на столетията.

Най-накрая Трок се изправя.

— Не мога да открия никакво слабо място, магьоснико. Ти беше прав оня път. Ще ни трябват три години, за да преодолеем тая стена. Ще трябва да направиш нещо повече, ако искаш да спечелиш трите лаки.

— Водата! — шепне Иштар. — Виж водата!

— Видях я вече. — Наджа се усмихва със змийската си тънкоуста усмивка. — Канали снабдяват всеки квартал на града с достатъчно вода за хората и градините, извисени в небето, да изкарат още сто години.

— Фараонът е всевиждащ и велемъдър — кланя се Иштар, — но откъде идва тази вода?

— От две могъщи реки. След Нил, най-могъщите в света. Водите им не са секвали от хиляда години.

— Но къде влиза в града тази вода? Как минава, под или над тия стени? — настоява Иштар и Наджа разменя проникновен поглед с Трок.

107

На половин миля северно от Вавилон, извън градските стени, на източния бряг на Ефрат, при един широк разлив, се издига храмът на Нинурта — крилатия лъвоглав бог на реката. Върху фриз, който обикаля целия храм, са изобразени множеството богове на Вавилон. Върху каменна плоча над входа е издълбан надпис на акадийски, който предупреждава всеки, дръзнал да оскверни светилището, че ще го настигне неотвратимият гняв на божеството.

Иштар Медеецът прави заклинание, с което да обезсили проклятието, като заколва двама пленника пред прага му и плиска кръвта им по вратите. След като пътят е освободен, Трок влиза, следван от двадесет въоръжени войника в двора, където са събрани всички облечени в пурпур жреци на храма. Те пеят и правят знаци с ръце, махат срещу натрапника, лисват вода от Ефрат пред краката му и призовават Нинурта да издигне невидима стена и да го отблъсне.

Трок минава без усилие през невидимата стена и убива с ритник в гърлото първожреца. Завили от ужас пред това светотатство, останалите жреци се просват по лице пред Трок.

Той кима към командира на ескорта и нарежда:

— Да се избият до един! Гледай да не се измъкне някой!

Работата е свършена бързо и когато целият двор е затрупан с облечени в пурпур тела, Трок допълва:

— Да не се хвърлят в реката. Не искам градските стражи да се досетят, какво имаме на ум.

После се обръща към Иштар, който влиза след изтреблението на жреците, за да се заеме с ново заклинание, с което да неутрализира пагубната сила на призования от тях бог. Той запалва някакви билки в четирите краища на двора и от тях се надига черен пушек, чиято воня била противна на Нинурта и, както остроумно отбелязва Трок, на всички останали богове, както и на смъртните. След като приключва с очищението, Иштар повежда Трок и войниците му, с окървавени саби в ръце, към светите места на храма.

Подкованите им сандали тропат кухо в усамотението на високото просторно помещение и дори Трок е обзет от религиозна тръпка, докато приближават статуята на бога, върху каменен постамент. Лъвската глава надава безмълвен рев, а каменните криле са широко разперени. Иштар умилостивява бога с нова дълга молитва и въвежда Трок в тясното пространство, между задната стена и гърба на идола. Тук му показва тежка метална решетка, вградена в тялото на Нинурта. Трок се вкопчва в решетката и я разтърсва с цялата си меча сила. Тя не помръдва.

— Има и по-лесен начин, велемъдри фараоне — обажда се Иштар. — Ключът трябва да е у първожреца.

— Донеси го! — зъби се Трок към началника на ескорта, който изчезва на бегом. Когато се връща, по ръцете му има кръв, но с тях държи връзка тежки ключове — някои цял лакът дълги. Трок започва да ги опитва и още вторият превърта древния механизъм. Решетката се отваря със скърцане.

Трок поглежда надолу, по протежение на чезнеща в тъмата спираловидна стълба. Въздухът е студен, далеч долу се чува шум от течаща вода.

— Да се донесат факли! — нарежда Трок и началникът изпраща четирима войника да смъкнат горящи факли от стените на храма. Вдигнал факла високо над главата си, Трок започва да се спуска по стръмната стълба без парапет. Стъпва предпазливо, защото древните каменни стъпала са влажни и хлъзгави. Шумът от течаща вода се засилва.

Иштар го следва отблизо.