Чародей

Светилището е затиснато от страховита тишина. Слабият пукот откъм разположената под тях пещ, сякаш я подчертава.

После се чува шум, който не може да бъде сбъркан с друг. Долавя се дишане, отначало детско, но после все по-остро и силно. Вече е дишане на див звяр, а след малко — на митично чудовище. Дишането ехти из храма. Най-накрая се превръща в диханието на разярен бог — ревящо като всички небесни бури, гръмотевично като ураганен прибой. Толкова е страшно, че даже Иштар Медеецът скимти като дете.

— Богът никога няма да ти позволи да победиш! Да не си посмял да се опълчиш срещу Таита и неговото протеже, преди да умре чародеят! — шепне Иштар. След това проговаря ужасен глас, толкова груб и неземен, че нервите на Трок се разиграват и го побиват тръпки.

— Чуй ме ти, Трок Урук, обикновен смъртен с претенции на бог! — в тъмните ъгли на светилището тътне гръм. — Ти знаеш добре, че не си бог! Чуй ме добре, богохулнико! Тръгнеш ли срещу Галала против моята и на пророка ми Иштар воля, аз ще унищожа теб и армията ти, също както погребах другата ти армия в пясъците. И този път няма да избегнеш моя гняв!

Макар замаян от отровните благовония на мангалите и уплашен от гнева на Мардук, който изпълва стаята, умът на Трок стига, да усети фалшива нотка в думите на Иштар, както и нещо неубедително в поведението на Мардук.

Събира куража, разпилян от свръхестествените явления и прави опит да проумее, какво го е смутило. Разбира, че страховитото дихание, както и гръмовитият глас идват откъм корема на златната статуя. Взира се напрегнато и вижда, че пъпът на бога представлява тъмен отвор. Прави стъпка нататък и Иштар надига тревожно глава.

— Внимавай, Велики! Богът е сърдит. Не го доближавай!

Трок не му обръща внимание и прави още една стъпка, вторачен в пъпа на бога. Забелязва бегла светлинка, неясно движение. Често му се е случвало по време на битка да усети мига, в който съдбата му се усмихва. Този миг е такъв. Той се успокоява и крещи с все сила.

— Аз те предизвиквам, Мардук! Хайде, порази ме, ако имаш сила! Насочи върху главата ми пламъците на твоя храм, ако можеш!

Подозрението се превръща в увереност, когато в пъпа отново се забелязва раздвижване, а диханието спира. Трок изтегля сабята си и с плоската й страна блъска Иштар встрани от пътя си. Втурва се с все сила зад статуята. Бързо разглежда гърба, като почуква тук-там с върха на сабята. Кънти на кухо и когато поглежда по-внимателно, открива подвижна част, която пасва почти плътно.

— Скрита врата! — ръмжи Трок. — Май в търбуха на Мардук има повече неща, отколкото минават през устата му.

Той се връща и наднича през пъпа на статуята. Отвътре го гледа човешко око. Зеницата се разширява от изненада и Трок надава мощен вик:

— Излизай веднага оттам, ти подлога на големия звяр! — Опира рамо о статуята и напъва с всичка сила. Тя се поклаща на постамента си и Трок напъва отново. Идолът полита бавно и трясва на каменните плочи. Иштар пищи и се търкаля встрани, за да не попадне под него.

Главата на статуята е изкривена от падането, а от вътрешността й се чуват шумове, като от бягащи плъхове. Тайната врата се отваря и от нея наднича мъничка фигура, която Трок сграбчва за чорлавата коса.

— Милост, велики царю Трок! — моли момичето с меден глас. — Не аз се опитах да те измамя. Направих го по поръка на други. — Тя е толкова хубава, че в миг гневът на Трок утихва. След това я сграбчва за глезените и я залюлява надолу с главата в едната ръка. Тя плаче и се огъва.

— Кой ти каза да го направиш? — гърми Трок.

— Иштар Медеецът — хлипа момичето.

Трок я завърта два пъти над главата си, за да набере инерция, след което хласва детето в една колона на храма. Писъците му секват. Трок пуска трупчето върху олтара.

Извръща се към статуята, пъхва ръка със сабята през тайната врата и започва да мушка напосоки във вътрешността на бога. Следва нов писък и през отвора излита едно гротескно същество. Отначало Трок мисли, че е гигантска жаба и отскача уплашен. След това забелязва, че е гърбаво джудже, по-малко дори от момичето, което току-що уби. То мучи като бик — оглушителни звуци, които никак не се връзват с жалката фигурка. Това е най-грозното човешко същество, попадало някога пред очите на Трок. Очите са кривогледи и различно големи. Кичурчета черни косми се подават от ушите и ноздрите му. Има ги и по огромните брадавици, украсили цялото лице.

— Прости ме, задето се опитах да те измамя, могъщ бог и цар на Египет! — Трок замахва към него със сабята, но човечето избягва удара с неподозирана пъргавина и започва да се щура като невестулка из светилището, като бучи от ужас с невероятния си глас. Трок се разсмива от цялата шутовщина. Джуджето се шмугва зад завеса в дъното на помещението и изчезва през тайна врата.

Трок го оставя на мира и се обръща към Иштар, тъкмо навреме, за да сграбчи един лакиран кичур, преди да се е изсулил от стаята. Просва го на пода в цял ръст. Рита го силно в ребрата, корема и гърба.