Чародей

Нефер губи няколко секунди за един поглед назад. Вижда Демиос и оцелелите преследвачи да се качват на колесниците и да се проточват в дълга колона покрай клисурата, към мястото, където отвесния склон се слива с дъното й, за да прехвърлят конете и колесниците на отсамната страна и да продължат преследването.

— Спечелихме достатъчно време. — Мерен се мъчи да звучи уверено, но усилията по прехвърлянето на изнервените коне през пропастта са го изтощили значително и той притиска ранената си страна с длан.

Нефер се опасява за него.

— Може би е така — отвръща той, — но всичко е в ръцете на Червения бог. — И докосва с пръсти златния амулет на Лострис.

Запрягат конете в хамутите. Качват се на колесницата и поемат покрай флагчетата. Могат да си позволят да подгонят конете с най-голяма скорост в този участък, защото в неговия край ги чакат Хама от Таурин и Дроса от Индус. Животните ще имат време да си отдъхнат, докато стопаните им са заети в кръга с двама от най-прочутите фехтувачи от трупата на Аартла.

Нефер тръсва юздите и флагчетата преминават в бърза последователност. Прехвърлят последния хребет и виждат далеч пред себе си, в края на дълга тясна алея, гостоприемно отворените порти на Галала.

В началото на долината обаче, между тях и града, се вижда огромна тълпа. Сякаш и последният жител се е домъкнал тук, за да наблюдава двубоите със сабя.

Спускат се бързо по хълма и чуват шума от тълпата, който ги посреща като разразила се буря.

Множеството е разделено от проход, ограничен между дървени прегради, по който се стига до два нови, очертани с камъчета кръга. Щом скачат на земята и конярите хващат юздечките, Нефер прегръща Мерен и казва:

— Ти си ранен лошо, братко. Няма срам тук, защото това е рана, получена в честен бой, но тя те прави неравностоен. Не прави опит да противостоиш на Дроса. Той е бърз и силен, а освен това носи цяла броня. Бягай от него и гледай да му се измъкваш, докато ти дойда на помощ!

Разделят се, всеки в отредения му кръг, и Нефер спира в края, за да погледне застаналия в центъра войн.

Хама от Таурин носи цяла броня: нагръдник, шлем, набедреници и предпазители за ръцете и раменете. За да разчитат на такава защита, двамата с Мерен трябваше да вземат броните още при старта, но тежестта им би изтощила даже Крус.

Нефер изучава противника. Шлемът на Хама представлява страховита маска: широко разперени криле над ушите, а носът е покрит с огромен бронзов клюн. През процепите за очите блести нещо нечовешко. Гърдите са защитени с бронзова кираса. Китките са покрити със златни рибешки люспи. На лявото рамо носи малък кръгъл щит.

— Гърло, китки, подмишници, глезени, очи! — гласи инструктажът на Таита. — Всичко останало е защитено.

Нефер вдига амулета на Лострис над глава и намотава дългата златна верига около лявата си китка. После поднася златното украшение към устните си и го целува. Прекрачва бялата ивица и тръгва към Хама от Таурин.

Обикалят в кръг, първо в едната, а после в другата посока. Хама се хвърля неочаквано напред и нанася толкова бърза серия от мушкащи и сечащи удари, че окото трудно ги разделя един от друг. Предвид тежестта на бронята, Нефер не очаква такава пъргавина. Налага се да мобилизира всичките си сили и умения, за да отрази нападението, но все пак не успява да се спаси от един удар, който разсича нагръдника и срязва кожата под него. Когато се отделят един от друг, усеща кръвта да се стича по страната му.

Тълпата реве наоколо като бурно море, но в един миг тишина той долавя болезнен вик от другия кръг. Познава гласа на Мерен. Ударили са го и ако се съди по гласа — лошо. Нужна му е помощта на Нефер, може би от това зависи животът му. Но и животът на самия Нефер е в смъртна опасност — никога по-рано не е попадал на подобен противник.

Даже Таита не можа да му намери никакво слабо място, но ето че сега, в поредната схватка и звън на метал, Нефер забелязва мъничък недостатък: когато нанася удар с китка пред тялото си, той разкрива за миг дясната страна и мушка с глава напред — странен тик, който никак не се връзва с общия му плавен, грациозен стил.

Нефер знае, че не може да издържи още дълго. Просто Хама е твърде силен и ловък за него.

Всичко на един зар, решава той и подлага открито дясно бедро, за да се впусне съперникът му като пепелянка с ниския обратен удар, като открива дясната си страна и проточва шия напред. Очаквал удара, Нефер прибира коляно извън обсега му и сабята на Хама разкъсва ръба на хитона.

Златният медальон на Лострис звънва, завъртян в края на веригата си, Нефер замахва като с прашка и от камшичния ефект парчето злато рязко увеличава скоростта си и се превръща в жълта мълния. Врязва се в прореза на шлема и размазва очната ябълка.

Хама се олюлява назад, а от шлема потича слузеста кървава маса. Ослепен и объркан от болка, той се мъчи да смъкне шлема и да докосне раната. Когато ръба му оголва шията, Нефер се прицелва на един пръст над адамовата ябълка. Острието прониква в задната част на мозъка, Хама разперва ръце и умира, преди бронята му да издрънчи на изпечената от слънце земя.