Чародей

Нефер стъпва с подкования сандал на шията му и трябва да дръпне с всички сили, за да измъкне сабята, заклещена в череп и метал.

Оставя трупа на място и като намотава отново веригата на амулета около китката си, тича към другия кръг. Иска да се притече на помощ на Мерен, който явно е в смъртна опасност, но тълпата му пречи. Развърта сабята и зяпачите се разлетяват ужасени встрани. Пробива си път през множеството и вижда, че Мерен е обезоръжен, а от ужасна рана в дясната му страна изобилно блика кръв. Едното ухо е наполовина отсечено. Клатушка се, увиснало на парче плът покрай бузата. И все пак, той успява по някакъв начин да се държи извън обсега на Дроса, като отстъпва заднишком.

Дроса се смее, мучи като вол от радост, че убива и тези звуци кънтят изпод увенчания с кръст шлем. Прекарва Мерен в положение за нанасяне на довършващ удар, без да бърза, извличайки пълна наслада от играта.

Дроса е с гръб към Нефер. Той се хвърля напред, прицелил оръжието си между ремъците на кирасата. Дроса предугажда удара с инстинкта на диво животно и се обръща светкавично. Ударът попада в металния нагръдник, а Дроса замахва с все сила към главата на Нефер. Той се навежда и избягва удара, след което двамата започват да обикалят в кръг.

Мерен съзира своя шанс и се навежда, за да вдигне сабята, но Дроса се хвърля натам, избива оръжието извън кръга с ритник и притиска с крак към земята падналия от слабост противник.

— Погледни, могъщи фараоне, ужас за цял свят, слугата ти е в мои ръце! — симулира удар към шията, но спира на косъм от нея. — Искаш ли да ти дам главата му? Достоен дар за един цар?

Червена пелена се спуска пред очите на Нефер и той се хвърля към изправената над простряния Мерен фигура. Парване по бедрото го отрезвява и той рязко спира. Отскача назад и по блещукащите в процепите очи на Дроса разбира, че той си играе с него, извлича последни капчици садистично удоволствие от боя. Занаятът на Дроса е да забавлява зрителите и представлението му минава с огромен успех — зяпачите вият от възторг.

Мерен хваща внезапно глезена на Дроса с две окървавени ръце и прави опит да го събори. Циркаджията полита, псува и рита, за да освободи крака си, но губи за миг равновесие и Нефер използва този миг. Прицелва се в пролуката между подбрадника на шлема и горната част на кирасата. Дроса се извръща и острието дрънва в метал.

Нефер пропуска възможността да убие, но отървава Мерен от неговия убиец. Момъкът се изправя на крака и се скрива зад гърба на фараона.

Отново обикалят в кръг и Нефер усеща първите ледени тръпки на отчаянието да минават по гърба му. Отлично знае, че боец от калибъра на Дроса няма да му даде втора възможност. Опитва се да повтори удара със златния амулет в очния прорез на шлема, но противникът навежда глава и той се удря в челната част на шлема. Нефер отново навива веригата около лявата си китка.

— Това не е оръжие, а детска играчка! — хили се подигравателно Дроса.

Обикалят и обикалят, но задачата на Нефер е по-трудна, защото трябва да пази другаря си.

Дроса ги завръща, като овчарско куче стадо и бавно ги води към края на кръга. Иска да ги убие ефектно, за да достави удоволствие на тълпата и да увеличи собствената си слава.

— Преследвачите! — крещи някой в тълпата и всички погледи се насочват към хребета на хълма, в началото на продълговатата долина.

На хоризонта се появява колесницата на Демиос. Подивял от желанието да отмъсти за унижението при моста, той гони безмилостно своя впряг и е изпреварил чувствително останалите. Спуска се към тълпата с максимална скорост.

— Мой си, могъщи Египет! — гаври се Дроса. — Няма да допусна сукалче като Демиос да ми отмъкне плитката ти!

Настъпва заплашително и Нефер съзира ледена решителност в погледа на бледите очи, зад процепите на шлема.

Нефер шепне на Мерен:

— Ако падна, спасявай се, излез от кръга!

— Не, фараоне, ще те придружа като копиеносец по пътя към рая! — отвръща тихо другарят му и в тоя миг силите му го напущат. Краката се огъват и той пада окървавен. Дроса използва възможността и налита срещу Нефер като лавина. Сабята му дрънчи в оръжието на фараона, като ковашки чук върху наковалня.

Всеки следващ удар кара ръката му да изтръпва до рамото и той разбира, че няма да издържи дълго. Въпреки това, продължава да следи погледа на противника, за да предугажда ударите и вижда, как очите се присвиват и прицелват за решаващия смъртоносен удар.

Той идва отвисоко, като гръм, и единственото, което Нефер успява да стори, е да вдигне собствената си сабя за защита. Знае, че няма да успее да спре или да отрази удара с една ръка — той е твърде силен. Затова хваща дясната китка с лявата ръка — ръката, в която е амулетът на Лострис.

Двете оръжия се удрят с непосилна за бронза мощ. Сабите се пречупват и излитат извън пределите на кръга.

В един миг и двамата остават без оръжие и се гледат един друг смаяни. Нефер пръв идва на себе си и запраща ефеса на сабята в главата на Дроса. Той се навежда по инстинкт и примигва. Нефер се хвърля напред и двамата застават гърди в гърди.