Чародей

Нефер прави кръг в обратна посока и Полиос отново се върти около себе си. Сега я вижда — едва забележима, неестествена вдлъбнатина точно под лявата капачка. Няма повече време за губене и се хвърля напред.

И двамата се впускат в обичайното проучване: захвати, напади и отстъпления, прехвърляне на теглото, опити за хвърляне, преценка на силата, кондицията и чувството за равновесие на противника. После Полиос се навежда внезапно и се шмугва под гарда на Нефер и макар да го е очаквал, не успява да му попречи да прокара дългата си яка ръка зад кръста. Внезапно усеща, че е вдигнат във въздуха, само върховете на пръстите му опират в земята, а Полиос се върти, здраво стиснал тялото му в ръце. После рязко се отпуска на дясно коляно, като смъква Нефер със себе си. Другият му крак е свит, лявото бедро е успоредно на земята, а Нефер пада върху него с кръста си, като усеща удара в областта на бъбреците. Би трябвало да си счупи гръбнака, но Нефер е упражнявал това хвърляне стотици пъти с Мерен. Той извива гръб назад, като в същото време удря пети в земята, за да намали силата на падането. И все пак, усеща гръбнака си да изпуква, напрегнат до краен предел.

Полиос притиска Нефер с цялата мощ на торса, но момъкът протяга ръка под собствения си гръб и забива пръсти в лявото коляно на противника. Таита го е карал часове наред да трупа сила в десния палец, като стиска неуморно кожена топка, докато остави върху нея дълбоки вдлъбнатини. Дори и тогава старецът не беше доволен. Караше го да продължи, докато е в състояние да счупи костелив орех между палеца и показалеца си. След това, отново и отново му показваше точно мястото на старата рана, както и посоката, в която трябва да натисне, за да я събуди. Сега Нефер намира уязвимото място и пъха палеца си в дупката, между главата на пищяла и капачката на коляното.

Всеки мускул от дясната ръка на Нефер изпъква от усилието, а очите му като че ли ще изскочат от орбитите. Чувства, че нещо поддава под палеца му и натисна още по-силно. Палецът потъва навътре, сухожилието и хрущялът се разкъсват под натиска му, капачката се надига и остава в ръката на Нефер.

Полиос пищи от болка така пронизително, че надвиква рева на тълпата. Освобождава захвата си и се мъчи да отблъсне Нефер встрани, но противникът му не пуска капачката и продължава да я отпаря. Изпаднал в безпомощно състояние, като някакво бебе, Полиос ридае отчаяно.

Нефер го възсяда и тика лицето му в прахта. Извива левия крак зад гърба му и противникът не оказва съпротива. Долепя лявото ходило до бута на Полиос и го притиска с цялото си тегло. Победеният надава вик, в който няма нищо човешко.

— Предай се! — заповядва Нефер, но Полиос е онемял и парализиран от болка. Арбитърът притичва, за да докосне рамото на Нефер и да оповести победата му.

Нефер скача на крака и оставя Полиос да се гърчи и да стене в праха. Зрителите мълком сторват път, поразени от бързината и категоричността на победата му. Дочува някой в тълпата да казва:

— Никога вече няма да може да ходи с тоя крак.

Дори не поглежда натам, а тича към втория кръг и разблъсква натрупалите се наоколо зяпачи.

Мерен и Сигаса Крокодилът са вкопчени един в друг. Търкалят се в кръга, ту единият отгоре, ту другият. Нефер вижда веднага, че Мерен е ранен. Болната кожа на Сигаса е дебела и груба, нечувствителна към болка и той я използва вместо оръжие. Търка се о противника, раздира кожата на Мерен и от многобройните плитки охлузвания и порязвания по гърдите и ръцете сълзи кръв. Таита го е предупредил за тази опасност, но няма как да я избегне и сега противникът му взема надмощие. Нефер пристига точно навреме.

Правилата на Червения път са преднамерено създадени в ущърб на претендентите. Те допускат все пак, единият да помага на другия, но само след като се е справил със собствения си противник. Нефер се възползва в пълна мяра от тази малка отстъпка.

Щом влиза в ринга, той се навежда и грабва обло камъче с размерите на гълъбово яйце. Тича на помощ и го поставя по средата на дланта си, като свива юмрук с такава сила, че кокалчетата му побеляват от напрежение. Юмрукът се е превърнал в оръжие, не по-малко опасно от ковашки чук.

Тълпата предупреждава с викове Крокодила и той мигом скача на крака, освободил Мерен. С наведена напред глава, той се хвърля като бик срещу Нефер. Таита ги е предупредил, че коравата му глава има качествата на стенобитен таран. Сигаса вече е счупил две ребра на Мерен при първата си атака и сега се готви да стори същото с Нефер.

Нефер го оставя да приближи, преценява момента, като забива здраво крака в земята, след това замахва и намира точно онова място на дясната челюст, което му е посочил Таита. Устремът на тежкото тяло прибавя силата си към тази на ръката и раменете на Нефер, съсредоточена в юмручния удар. Огромната люспеста глава отскача назад, а краката омекват под тялото на Сигаса, което продължава по инерция, за да се просне в цял ръст върху бялата линия от камъчета.