Чародей

— Флагчетата да остават отдясно! — напомня Мерен. Ако минат от лявата страна, съдиите ще ги върнат, за да поправят грешката си.

Нефер щади конете и намалява до тръс, когато започва изкачването, като в същото време преценява скоростта и посоката на вятъра по движението на флагчетата и вдигнатия прах. Той идва остър и горещ от запад, достатъчно силен, за да отвее встрани вдигания от колесницата облак прах зад гърба им. Това е възможно най-неблагоприятният вятър. Той ще обезводни конете и ще повлияе на прицела при стрелбата. Нефер оставя тези мисли, за да се съсредоточи върху изкачването на склона.

Той става много стръмен и по команда на Нефер двамата скачат от колесницата и тичат до нея, за да облекчат конете. Дов и Крус се носят така устремно напред, че младежите трябва да се хванат здраво за сбруята, за да поддържат тяхното темпо. Когато стигат хребета, Нефер ги спира и ги оставя да отдъхнат, точно триста удара на собственото му сърце.

Поглежда назад към града и чува далечния рев да се усилва и отслабва, като прибой на коралов риф, характерен за боя с петли звук — тълпата приветства всяка атака на птиците. Синият флаг продължава да се вее на върха на пръта от покрива на храма на Бес — боят продължава. Обръща глава напред към равното плато и спира поглед върху линията, очертана от пет забити в земята къси копия, на по двеста крачки едно от друго. Успоредно с нея е издигната малка преграда от бодливи клони, която да държи колесницата на петдесет крачки от линията.

Нефер скача в колесницата и вика:

— Напред! — Двамата се понасят устремно. Хвърля поглед назад, но синият флаг е все още на мястото си.

Докато приближават мишените, Нефер се съсредоточава, представя си полета на оръжието от ръката му до вътрешния червен кръг. Гледа веещите се под напора на вятъра флагове.

Забелязва Шабако, изправен върху малка могилка до средата на линията. Той ще вдига червен флаг за попадение и жълт — за пропуск. Разполагат само с пет къси копия и имат право само на един жълт флаг. Ако допуснат повече, трябва да се върнат, да съберат хвърлените копия и да направят нов опит. И така, докато постигнат желания минимум.

Нефер подава юздите на Мерен, който подкарва колкото е възможно по-близо до бодливата ограда, за да осигури на Нефер най-добрата позиция. Първата мишена бързо приближава и Нефер се готви за хвърляне.

— Нил! — Командата е дадена и впрягът мигновено преминава към оня прекрасен плъзгащ ход. Колесницата престава да подскача и той лесно обира движенията й с пружиниращи крака. Хвърля. От мига, в който копието се отделя от ръката му, няма никакво съмнение. То прелита петдесет крачки през вятъра и се забива точно в средата на червения кръг. С края на окото си Нефер вижда червения флаг, вдигнат от Шабако, в потвърждение на попадението. Грабва от стойката ново копие. Изпълва го невероятно, почти божествено чувство на увереност. Знае, че следващите четири хвърляния няма да се отличават по нищо от първото. Вижда приближаването на втората мишена и отново хвърля. Второ точно попадение. Дори не поглежда към вдигнатия флаг. До него Мерен крещи „Бак-хер, братко!“ и продължава към третата мишена.

Движат се толкова близо до оградата, че бодливите клони отстъпват под напора на раздвижения от колелата въздух. Нефер замахва с дясната ръка и точно в този миг едното колело стъпва върху клон и колесницата подскача, като за миг заплашва да се преобърне. С обединено усилие конете я изправят, но копието е вече във въздуха, а после пада встрани от целта. Жълтият флаг излита нагоре.

— Аз съм виновен — обажда се Мерен. — Много близо минавам!

— Дръж така! — озъбва се Нефер. — Трябват ни още два червени.

Четвъртата цел приближава, но Нефер усеща нещо нередно. Крус бяга с другия крак напред — объркал е крачката при инцидента.

— Ха! Крус! — вика Мерен и се опитва да му помогне с дърпане на юздите. И тогава Дов допира леко рамо до неговото, той усеща ритъма и оправя крачката малко преди мишената.

Нефер хвърля и чува вика на Мерен:

— Червен! Право в средата! Успя!

— Още не — отвръща Нефер и взема последното копие. — Остава още едно.

Приближават последната цел и двамата мъже са напрегнати като опънати лъкове, всеки мускул, всеки нерв е изопнат до краен предел. Крус го усеща, чувства го по опъна на юздите, забелязва приближаващата цел с дясното око, знае точно кога Нефер ще хвърли и без да ще си спомня стария лош навик. Вдига високо копито. Колесницата подскача и се залюлява, точно когато Нефер хвърля копието. Въпреки всичко, би могъл да уцели, ако не беше вятърът. Горещ порив преминава над главите им, достатъчно силен, за да развее тежките плитки на прътовете. Копието вече лети леко встрани, но вятърът удвоява грешката. Върхът се забива на два пръста вдясно от червения кръг. Шабако вдига високо черен флаг и го вее наляво-надясно, а знакът за провал плющи под напора на вятъра.

Първото препятствие остава непреодоляно. Трябва да се върнат и да съберат копията, за да повторят опита.