Чародей

Когато ограденото пасище остава само за двама им, Нефер се отделя от оградата и тръгва небрежно през тревата. Той не отива направо при кобилата, а описва дълга дъга. При първия признак на безпокойство от нейна страна, той кляка в тревата и изчаква. Тя пак започва да се храни, като не го изпуска от очи. Нефер запява тихо песента за маймуната и тя надига глава. Изважда парче просеник от торбичката на пояса си и без да става го подава към нея. Тя разтваря ноздри и шумно пръхти.

— Ела насам, миличка!

Кобилата прави несигурна стъпка към него, спира и отмята глава.

— Сладурче — мами я той, — ела насам, мила!

Стъпка по стъпка, тя приближава, после протяга шия и шумно души парчето хляб. Ужасена от собствената си непредпазливост, рязко отскача и побягва в галоп, като описва широк полукръг в заграденото пространство.

— Бърза е като вятъра — отбелязва Мерен.

— Дов! — изрича Нефер бедуинската дума за северен вятър, мекия прохладен бриз на зимата. — Дов, така ще се казва!

След като е показала женския си каприз, Дов се връща и приближава от другата му страна. Този път приема дара с готовност и дъвче, проточила обилна слюнка. Търси трохи по дланта му с кадифени устни и като не намира, бута с муцуна торбичката така настоятелно, че катурва Нефер по гръб. Той става и вади нов залък.

Докато го яде, той докосва шията й с другата ръка. Сякаш накацана от мухи, тя раздвижва махагонова кожа в ситни тръпки, но не се дърпа. В ухото й има кърлеж. Нефер го измъква, мачка го с нокти и поднася кървавото петно към ноздрите й, да го помирише. Тя потръпва от погнуса и обръща очи от острия мирис, но му позволява да порови и в другото ухо. Когато си тръгва, тя го изпраща до оградата като кученце. После проточва шия над горната греда и цвили подире му.

— Изгарям от ревност! — казва Минтака, наблюдавала цялата сцена от покрива на храма. — Тя те обича почти колкото мен!

На другата сутрин, Нефер отива при пасището сам. Таита и Мерен наблюдават от покрива на храма. Това си е нещо само между Нефер и Дов — никой не бива да се меси.

Стигнал до оградата, Нефер подсвирва и Дов вдига глава, съзира го и тича към него в галоп. Стига до него и завира нос в торбичката.

— Ти си типична жена! — гълчи я Нефер. — Интересуват те само подаръците!

Докато яде, той роши гривата и гали шията й и най-накрая успява да я обхване с ръка. След това я разхожда напред-назад покрай оградата, а тя доверчиво опира рамо в гърдите му. Дава й още един залък и докато го яде, бавно минава покрай лявата й страна, като я гали и казва, колко е красива. После с едно-единствено ловко движение подскача и я възсяда. Тя се стряска и Нефер стяга тяло, готов за първия бесен къч, но тя само стои разтреперана с леко раздалечени крака. После обръща глава и го гледа с толкова комичен израз на изненада, че той не се удържа и избухва в смях.

— Нищо няма, миличка! Просто за това си родена.

Тя бие с копито и пръхти.

— Хайде почвай! — продължава Нефер. — Няма ли да ме хвърлиш? Давай, да приключваме! — Тя протяга муцуна назад и души върха на пръстите му, сякаш не може да повярва на такова безочие, на такова посегателство срещу личното й достойнство. Отново пръхти и бие копито, но не помръдва тяло.

— Добре тогава, дай да опитаме лек галоп! — Докосва хълбоците й с пети, тя се хвърля изненадана напред, а после продължава ходом. Двамата вървят спокойно край оградата и той отново докосва страните й. Тя потегля в тръс, а после преминава в грациозен галоп. Мерен подвиква радостно от покрива и хората по полето надигат любопитно глави.

— Дай сега да видим, можеш ли да тичаш истински! — Нефер я плясва лекичко по врата и притиска тялото й между бедрата си. Тя се изпъва и полита напред, копитата сякаш въобще не докосват земята, като нежния вятър, чието име носи. Бяга така бързо, че от очите му потичат сълзи. Те се разливат по бузите и мокрят гъстите кичури на косата му.

Един след друг описват кръгове в заграденото пространство, а Минтака пляска радостно на покрива и пищи от удоволствие.

Застанал до нея, Таита се усмихва сдържано.

— Царска двойка — казва той. — Трудно ще ги стигнат на Червения път.

88

Целият град знае за любовта от пръв поглед между фараона и неговата кобила. Сега плъзва вестта, че Нефер се готви да обуздае Крус. До един свикнали с конете от малки, хората знаят, че при жребеца нещата стоят малко по-иначе. Всички очакват с нетърпение първата схватка. Тази сутрин никой не излиза на полето, а работите по строежите и в работилницата за колесници секват. Дори войската получава свободен ден, за да наблюдава зрелището. Следва борба за най-добрите места по градските стени и сгради, с изглед към пасището край канала от извора на Хор.