Чародей

Всички проточват шии, когато откъм устието на клисурата се донася тропот от копита и удрян в скалите дребен чакъл. Нефер поглежда към Мерен, който се крие отсреща, заедно с още един войник. Вдига лява длан с изпънати пръсти. Знак за тишина и внимание. От баща си знае, че сигналите с ръка винаги са за предпочитане пред устните команди, особено в разгара на битката, когато виковете могат да не се чуят в общия шум или пък в ситуации като тази, когато тишината е основен елемент от операцията.

Чува още звуци, отчетливи на фона на общата тишина: скърцане на сбруя и трополене на стрели в колчан. Нефер наднича иззад скалата, която прикрива него и двама войника. Малка китка пустинна трева, размазва очертанията на профила му.

Един ездач се показва в прохода и спира, забелязал издутия кожен чувал. Оглежда се внимателно, а останалите от групата се скупчват мълком зад гърба му. Дори под шлема от крокодилска кожа разпознава Соко и кървавият белег на гърба му започва да смъди.

Възможност да върна любезността, мисли мрачно той. Соко не бърза — старият войн е опитен и предпазлив. После бавно потегля и другите го следват. Спират отново при чувала, скупчени плътно и проточили шии към него. Соко дава къса команда и скача от коня. Надвесва се над чувала и Нефер дава команда — сечащо движение с лявата ръка.

Петте къси копия излитат в един миг и понеже Хилто и Шабако са ги обучили до съвършенство, всяко удря отделен човек и то в място, незащитено от броня или шлем. Три в шията и две във врата. Петима падат в краката на уплашените си животни.

Нефер и хората му излитат в галоп от засадата, с извадени саби и бойния си вик:

— Хор и Сети!

Оцелелите от първия смъртоносен удар се обръщат инстинктивно, за да ги посрещнат, но времето не им стига да измъкнат саби — обучените да връхлитат гърди в гърди коне, се стоварват отгоре им. Още два коня от отряда на Соко загубват равновесие и хвърлят ездачите си. Нефер убива с удар в гърлото най-близкия конник. Соко е успял да извади сабята си и мушка към Нефер. Нефер парира удара, а конят му се изправя на задни крака и бие към Соко с копитата на предните. Един от ударите го достига и ветеранът пада в пясъка. Преди Нефер да го довърши, върху му връхлита нов неприятел с извадена сабя в ръка. Нефер отново парира, увлича го в близък бой, двамата крещят и пъхтят от усилие.

Хората на Соко едва са успели да се окопитят от изненадата, когато Мерен, преценил точно момента, се хвърля като бесен в боя, заедно с другаря си. С един точен удар в сърцето поразява противника си, след което надава победоносен вик. Нанася светкавично втори удар и той отново е смъртоносен — този път във врата. Жертвата му присяда в пясъка с глава, наполовина отделена от тресящото се, сгърчено тяло.

Соко е загубил сабята и шлема си и сега трескаво пълзи по пясъка, за да си вземе оръжието. Той единствен от целия отряд е все още в състояние да окаже някаква съпротива. Нефер се навежда от коня и прицелва сабята към незащитеното място между лопатките му, където бяха вързани ремъците на нагръдника от крокодилска кожа. Нещо спира ръката му в последния момент, той извива китка и вместо да прониже врага, хласва прошареното теме с плоската част на сабята. Човекът се свлича ничком на пясъка.

Нефер огледа бойното поле, за да се увери, че Мерен владее изцяло положението. След това се плъзна от коня на земята, докато Соко се опитва да седне, хванал стенейки глава с ръце. Нефер сложи подметката на сандала си върху гърдите му и го натисна назад, а после допря върха на сабята си до гърлото му.

— Предай се, Соко, или вестта за кончината ти ще стигне мигом до майка ти, както и до стотината вонящи козари, които се представят за твой баща.

Замаяният поглед на войника се избистри и доби предизвикателен блясък.

— Нека само си взема сабята, пале, и ще ти покажа как да вдигаш крак, когато пикаеш. — Готвеше се да добави още нещо към обидата, но изведнъж войствеността изчезна от очите му, ченето увисна и старият войн започна да фъфли нечленоразделно, зяпнал татуировката на Нефер.

— Велики! — успя да каже Соко. — Прости ме! Удряй! Вземи безполезния ми живот, като наказание за глупавите и надути думи. Чух слуховете, че си още жив, но аз плаках на погребението ти и не можех да повярвам на подобно чудо.

Нефер се усмихна с облекчение. Не искаше да го убива — беше симпатичен стар главорез, а според Хилто беше и един от най-добрите специалисти в обучението на коне в двете армии на Египет. Хилто разбира от тези неща.

— Ще се закълнеш ли във вярност към мен, фараона на Египет? — попита Нефер строго.

— С голяма радост, защото цял свят се страхува от теб с името ти Нефер Сети, любимец на всички богове и светлина на цял Египет. Сърцето ми бие само за теб, а душата ми ще пее от щастие, че ти служа, докато съм жив.

— Щом е така, Соко, повишавам те в Господар на хиляда колесници, а Таита да внимава, защото какъвто си сладкодумен, като нищо можеш да му отнемеш титлата „Пръв поет на царството“.

— Нека целуна крака ти, фараоне! — помоли Соко.