Чародей

— Това е като цепнатината, по която ще трябва да се спуснеш от другата страна, след като стигнем върха. Гледай как ще използвам стъпалата и юмруците си! — Таита започна да се катери в комина бавно, но без да спира. Когато той се стесни, старецът продължи да напредва, сякаш по стълба. Полата се развяваше около сухите му крака и Нефер видя под нея гротескния белег, на мястото на отрязаната му мъжественост. Виждал го е и преди, свикнал е с него и вече не се ужасява от жестоката гледка.

Таита го извика отгоре и този път Нефер се закатери бързо и уверено.

И защо не? Таита направи опит да опази гордостта си ненакърнена в определени граници. Във вените на момчето течеше кръв на велики войни и атлети. Очите на мага заблещукаха с младежки пламъчета. Като имаше такъв учител, съвсем естествено бе да го надмине някой ден.

Когато стигнаха върха на скалата, слънцето беше още по средата на пътя си до зенита.

— Ще си починем малко — реши Таита, като надигна меха.

— Не съм уморен, Таита.

— Въпреки това. — Таита му подаде меха и момчето отпи десетина яки глътки. — Спускането към гнездото, ще бъде по-трудно. Няма да има кой да ти показва пътя, а на едно място няма да виждаш къде стъпваш, защото скалата се вдава навътре.

— Ще се справя, Таита.

— Ако боговете го искат — съгласи се Таита, като извърна глава, все едно че се наслаждава на величието, което ги окръжава, но всъщност, за да не види момчето устните, които безмълвно мълвяха молитва:

— Простри криле над момчето, всемогъщи Хор, защото ти си го избрал! Закриляй го, господарке моя, Лострис, станала богиня, защото е плод на утробата ти и носи твоя кръв! Дръж ръце далеч от него, грозен Сет, не го докосвай, защото не можеш да надвиеш ония, които го пазят! — Таита въздъхна и като обмисли доколко е разумно да предизвиква бога на мрака и хаоса, реши да замени предупреждението с малък подкуп: — Пропусни го, добри ми Сет, и аз ще ти принеса в жертва един вол, първия път, щом мина край храма ти!

— Време е — каза Таита и се изправи.

Надвеси се над хребета и погледна надолу към пасящите коне, които изглеждаха като новородени мишлета. Женският сокол се виеше над клисурата. Стори му се, че в поведението й има нещо неестествено, особено когато нададе протяжен, изпълнен с болка писък, какъвто никога не бе чувал да издава царски сокол. От другаря й нямаше и помен, макар че старецът изучи много внимателно небосвода.

След това погледна по-високата скала и корниза, върху които бяха застанали предния ден. Така се ориентира, защото издутината на скалата под него скриваше гнездото. Тръгна бавно встрани, докато откри цепнатината, която се спускаше надолу до соколовото гнездо.

Взе малко камъче и го търкулна в процепа, като се надяваше мъжкарят да издаде с някакъв шум присъствието си и да покаже, къде точно се намира гнездото. Не се чу нищо. Женската продължаваше безсмислено да кръжи и да надава странните, самотни писъци.

Таита извика Нефер и завърза въжето около кръста му. Внимателно провери възела, а след това и цялото въже, като го пропускаше малко по малко между пръстите си, да не би да е закъсано или разнищено някъде.

— Птиците ще сложиш в дисагите — каза Таита, като провери дали са закрепени добре през рамото на момчето и дали няма да пречат на движенията му.

— Стига си се суетял, Таита! Баща ми казва, че понякога си като стара жена.

— Твоят баща трябва да проявява повече уважение. Аз съм му бърсал посрания задник, когато беше скимтящо сукалче, също както съм бърсал и твоя — изсумтя Таита, като още един път провери възела на кръста на момчето, отдалечавайки съдбовния момент. Нефер приближи до ръба и се изправи в цял ръст без следа от колебание.

— Готов ли си? — попита той, като погледна назад през рамо, лъснал бели зъби в усмивка, с весели пламъчета в тъмнозелените очи. Толкова му напомняха за царица Лострис тези очи. С болка в гърдите, старецът си помисли, че Нефер е дори по-хубав от баща си, когато беше на същата възраст.

— Не можем да клечим тук цял ден — произнесе Нефер един от любимите изрази на баща си, като се стараеше да подражава точно на повелителната му интонация.

Таита седна и запъна пети в скалата, за да може да противостои на опъна, който щеше да упражни прекараното през рамото му въже. Кимна към Нефер и видя наперена усмивка да озарява момчешкото лице, докато се прехвърляше през ръба. Принцът заслиза надолу, а старецът отпускаше въжето малко по малко.

Нефер стигна издутината и като вкопчи здраво ръце в скалата, започна да търси слепешком място, където да стъпи под нея. Напипа цепнатината и като пъхна стъпало в нея извъртя глезена, така че да не може да се измъкне. После се плъзна надолу. Хвърли последен поглед към Таита, направи опит да се усмихне, но постигна само болезнена гримаса и потъна под ръба. Преди да намери друг захват, кракът му се плъзна в цепнатината и той се заклати на въжето. Ако изпусне скалата, ще увисне безпомощно над бездната, а старецът надали ще намери сили да го измъкне сам.