Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Войната изкарва наяве най-доброто и най-лошото у човека. Колкото повече обсадата се протака, толкова повече лошото започва да преобладава. Времето работи срещу нас. И докато латинците, надебелели, охранени и с лъснали лица, се карат помежду си, гърците тънеят с всеки изминат ден. Няма нито хляб, нито масло. Оскъдни капки евтино, кисело вино е единственото, което получават от императорските складове. Жените и децата им плачат от глад по домовете си и избягват да посещават черквите. От сутрин до вечер и от здрач до изгрев сърцераздирателните молитви на смирените и нещастните се носят към божиите небеса. Ако молитвите могат да спасят града, Константинопол ще просъществува до деня на Страшния съд. Латинците са се събрали на съвещание в черквата „Света Богородица“ при Влахернския палат, а василевсът е призовал всички гърци на богослужение и военен съвет в катедралата „Света София“. Джустиниани ме изпраща като свой представител, тъй като сам не желае да напуска крепостния вал.

13 май 1453

Военният съвет започна в тягостна атмосфера и беше почти веднага прекъснат по тревога от крепостните стени Навън от черквата бяхме пресрещнати от пратеник, който ни съобщи, че агаряните са нападнали Влахернския палат откъм брега и при Калигарската порта. Но най-страшен беше щурмът при пробива край Карисиосовата врата.

Камбани забиха в нощта, в къщите просветнаха фенера и полуоблечени люде, ужасени, се изливаха на улиците. В пристанището корабите бяха изведени от другата страна на плаващия бараж, все едно че очакваха атака и оттам. Беше полунощ. Грохотът от битката край Влахернския палат се носеше над целия град, чак до Хиподрума. Лагерните огньове на турците горяха непрекъснато и опасваха Константинопол като полумесец.

Пришпорвайки конете си, ние галопирахме по улиците под светлината на факлите. Като наближихме Карисиосовата порта, се натъкнахме на бегълци, между които имаше мъже с оръжие в ръка. Императорът се изправи на коня си и на висок глас ги призова в името Христово да се завърнат по местата си на стените, но те бяха обезумели от страх и не му обърнаха никакво внимание. Охраната му беше принудена да ги удари и чак след като много от тях бяха повалени на земята, останалите се спряха, оглеждайки се и недоумявайки къде се намират, след което бавно се обръщаха и с провиснали ръце се отправяха към градската стена.

Василевсът не ги изчака. Ескадронът ни пристигна в последния момент. Голямата стена край Карисиосовата порта се беше срутила наполовина и точно на това място защитата беше пробита. Турци тичаха из околните улици и съсипваха всичко, което им се изправяше на пътя. Ние ги пометохме така, както придошлата река помита всичко по пътя си. Стана ясно, че бяха остатъци от поредната атакуваща вълна, след което защитниците бяха успели наново да се организират и да запушат пробива преди новата вълна да достигне до стените. Джустиниани също беше се появил и ние го видяхме да разпределя хората си по крепостния вал.

Този инцидент ни доказва, че гибелта на града виси на косъм. Въпреки това агаряните нямаха особен успех в другите сектори на нападението си.

На разсъмване щурмът беше прекратен. Това обаче не беше генерална офанзива, тъй като турската флота не взе никакво участие. Джустиниани предположи, че в нападението бяха взели участие около четири хиляди души.

— Султанът чисто и просто ни изтощава — рече той. — Не си мисли, че това е някава победа. Понесохме тежки загуби. Аз дори на теб няма да кажа колко паднаха в боя. Но мога свободно да твърдя, че тази нощ венецианците отчасти си възвърнаха пострадалата напоследък чест.

Когато слънцето огря, видяхме, че от брега до Свети Романовата порта всичко беше покрито с турски трупове. Телата на онези, дето бяха успели да проникнат в града, бяха хвърлени от стените. Те бяха повече от четиристотин на брой.

Сега, когато хората на Тревисано със собствените си очи се увериха как техните сънародници се бият за живота си, вече не се съпротивляват. През деня разтовариха корабите си и до вечерта четиристотин войника начело с Тревисано се явиха пред венецианския байло във Влахернския палат. Беше им предоставен най-опасният и отговорен сектор — северната част от града край Кинегионското пристанище, където се срещат стените откъм морето и откъм сушата. Моряците се бяха заклели да ги последват и, след като приберат скъпоценните корабни товари на сигурно място, да дадат живота си в името на Христа.

Тези попълнения са абсолютно необходими, защото без тях градът не ще може да удържи още една нощна атака.