— Нямам тайни от никого — отвърнах му аз. Тъмното му гордо лице беше неразгадаемо и не изпитвах никакво желание да тръгна като агне на заколение.
Той отвори уста с намерение остро да възрази, но в същия момент погледът му падна върху повърхността на водата. Топовете гърмяха от време на време, но дори в промеждутъците между изстрелите водата се браздеше в концентрични кръгове. Нотарас се загледа, намръщи се и хвърли поглед към Йохан Грант. Бързата му мисъл веднага схвана важността на ситуацията и политическата му обиграност заработи с пълна сила. Без да продума, той се обърна и бързо се отдалечи. Неговите синове ми хвърлиха учуден поглед, но покорно последваха баща си. Тунелът беше разкрит и Нотарас не можеше да причини на турците никакви неприятности, ако го докладваше на василевса. По този начин щеше да грабне за себе си славата от откритието и да спечели императорското благоразположение. Не след дълго Константин се появи на кон, съпроводен от най-доверените си съветници.
— Великият стратег обра лаврите — казах аз на Грант.
— Не съм дошъл тук за слава — дрезгаво отвърна той. — Всичко, което желая, е да увелича своето познание.
Но Нотарас веднага се отправи към него, положи дясната си ръка на рамото му като знак на благоволение и обръщайки се към василевса, започна да възхвалява наблюдателността и изобретателността на Грант, наричайки го снизходително „честен германец“. Императорът също изказа своето благоразположение, обеща му щедра парична награда и му нареди да разкрие и унищожи турските тунели, но под командата на куропалата. За тази цел щяха да му бъдат отпуснати необходимия брой мъже и императорски техници.
Бях проводил вест до Джустиниани за откриването на тунела и той скоро се появи на огромния си жребец, за да се присъедини към всеобщото ликуване. Венецианският байло също се показа от императорските покои, махмурлия и в лошо настроение. Грант веднага се захвана за работа и тайно изпрати да търсят по стените хора, които са запознати с копаенето на мини. В същото време той избра мъже, които да наблюдават съдовете с вода и барабаните с граховите зърна, но те многократно вдигнаха фалшива тревога, преди да разберат добре в какво се състоеше тяхната задача. Всеки път, когато топовете стреляха, водата се браздеше, а граховите зърна подскачаха и наблюдателите с изправени от ужас коси се втурваха да докладват, че турците се опитват да излязат на повърхността.
Когато Грант изпрати хората си на работа, той се обърна към василевса и заяви:
— Не се наех да ти служа за пари или слава, а за да изуча мъдростта на древните гърци. Позволи ми да поровя из каталозите в твоята библиотека, да прочета скритите в подземията ръкописи, да взема назаем писанията на Питагор и Архимед и да ги разгледам на светлина. Знам, че тези писания съществуват, но твоят библиотекар ги варди като бясно куче и не позволява на никого да запали свещ или фенер в цялата сграда.
Молбата му не се хареса на императора. Отслабналото му лице придоби загрижен оттенък и той отбягваше да гледа Грант в очите, когато каза:
— Моят библиотекар само изпълнява дълга си. Неговата длъжност е наследствена и задълженията му са подробно определени, така че той, дори да желае, не може да ги промени. Ще обидиш нашия Бог, ако в този час на неволя започнеш да се ровиш из писанията на езически философи. Само Един е необходим, както сам знаеш. Нито Архимед, нито Питагор могат да ти помогнат. Единствен Исус Христос, що даде живота си, за да бъдат простени греховете ни, и възкръсна, за да ни спаси.
Грант възрази:
— Ако само Един е нужен, тогава аз хабя напразно своите открития и изчисления, за да попреча на турците да влязат в града.
Императорът махна раздразнително с ръка и отсече:
— Гръцката философия е нашето древно наследство и ние не даваме нейните безценни съкровища да бъдат неумело използвани от варвари.
Джустиниани силно се изкашля и дори венецианският байло извърна кръвясалите си очи в знак на отвращение. Веднага след като Грант си отиде императорът помирително каза, че думата „варварин“ в никакъв случай не била отправена към латинците. Но Грант бил германец и затова бил варварин по рождение.
Артилерийската канонада продължи както обикновено през целия ден и дори още по-ожесточено. Даже голямата крепостна стена се е срутила в някои точки. Жени, деца и старци доброволно помагат при нейната поправка. Страхът им дава нечовешки сили и заедно те влачат големи камъни и кошници с пръст, които и силен мъж с труд би повдигнал. „По-скоро ще умрем с нашите съпрузи, бащи и синове, отколкото да станем турски роби“ — казват те.