Червеношийката

— Сигурно не е. Но само искам да се уверя, че въпросният служител е направил връзката с докладите на Интерпол за трафик на оръжие.

— Интерпол ли? Защо да го прави?

— Никой не внася такива пушки в Норвегия. Значи е вкарана нелегално. Хари извади от джоба си компютърна разпечатка.

— Това е списък с пратките, открит от Интерпол по време на полицейска акция в дома на търговец на незаконно оръжие в Йоханесбург през ноември. Погледни тук. Ето я дестинацията. Осло.

— Хм. Как се сдоби с тази информация?

— От файла на Интерпол в интернет. Достъпен е за всички от ПСС. За всички, които проявят желание.

— Така ли? — Майрик спря погледа си върху Хари за секунда и после се зае да разглежда разпечатката по-подробно.

— Добра работа, но трафикът на оръжия не е в нашия ресор, Хуле. Ако знаеше колко незаконни оръжия се конфискуват от Отдела за оръжия за една година…

— Шестстотин и единадесет — прекъсна го Хари.

— Шестстотин и единадесет ли?

— Досега през тази година. Само в полицейския район на Осло. Две от три пристигат чрез престъпници, главно леки пистолети, пушки със сачми и късоцевни пушки. Средно по една конфискация на ден. Броят е почти двойно по-голям през 90-те.

— Хубаво, тогава разбираш, че не можем да обърнем специално внимание на нерегистрирана пушка в района на Шиен.

Майрик явно полагаше усилия да запази спокойствие. Хари изпусна дима през устата си и гледаше как се издига към тавана.

— Силян се намира в областта Телемарк — уточни той.

Лицевите мускули на Майрик се изопнаха.

— Обади ли се на митниците, Хуле?

— Не.

Майрик погледна ръчния си часовник — безформено, грубо парче стомана. Хари предположи, че го е получил за дълга и лоялна служба.

— Тогава предлагам да го направиш. Това е тяхна работа. Точно сега имам по-спешни…

— Знаеш ли какво е „Мерклин“, Майрик?

Хари видя как веждите на шефа на ПСС се повдигнаха за кратко и се зачуди дали не е прекалено късно. Направо почувства полъха от вятърните мелници.

— Това, впрочем, не е в моя ресор, Хуле. Трябва да го обсъдиш с…

Кюрт Майрик май се досети, че е единственият началник на Хуле.

— Пушката „Мерклин“ — подхвана Хари, — е произведена в Германия полуавтоматична ловна карабина. Изстрелва снаряди с диаметър от 16 милиметра, и то много по-агресивно от която и да е друга. Предназначена е за лов на едър дивеч като водни биволи и слонове. Първата пушка е създадена през 1970 година, но са произведени само около триста екземпляра, преди немските власти да забранят продажбата на оръжието през 1973 година. Причината е, че с няколко дребни настройки и с оптичния си мерник „Мерклин“ е напълно професионален уред за убийство и още през 1973 година се е превърнала в най-търсеното оръжие за атентати. От тристате пушки сто със сигурност се намират в ръцете на наемни убийци и терористични организации като Бадер-Майнхоф и Червените бригади

43

.

— Хм. Сто ли каза? — Майрик подаде разпечатката на Хари. — Значи двама от трима използват пушката за целта, с която е произведена. За лов.

— Това не е оръжие за лов на елени или нещо друго в Норвегия, Майрик.

— Така ли? И защо не?

Хари се чудеше защо Майрик го търпи, а не го помоли да напусне кабинета му. И защо самият Хари е толкова обсебен от желанието да провокира такава реакция. Едва ли беше нещо особено. Вероятно просто е станал стар и заядлив. Независимо от всичко Майрик се държеше като добре платена бавачка, която не смее да напляска непослушното хлапе. Хари изучаваше пепелта от цигарата, наклоняваща се към пода.

— Първо, ловът по традиция не е спорт за милионери в Норвегия. Пушка „Мерклин“ заедно с оптически мерник струва около сто и петдесет хиляди немски марки, тоест колкото нов мерцедес. А всеки патрон струва деветдесет марки. Освен това елен, прострелян от 16-милиметров снаряд, изглежда като прегазен от влак. Страшно мръсна работа.

— Хо-хо — Майрик явно реши да смени тактиката. Облегна се назад и сложи ръце на голото си теме, сякаш за да покаже, че няма нищо против Хари да го позабавлява още малко. Хари се изправи, свали пепелника от най-горната етажерка и пак седна.

— Не е изключено, разбира се, патроните да са на ревностен колекционер на оръжия, който само е изпробвал новата си пушка, а иначе сега тя стои във витрината на някоя къща някъде из Норвегия и никога повече няма да я използват. Но дали да разчитаме на такъв сценарий?

Майрик местеше главата си наляво-надясно.

— Значи ти предлагаш да тръгнем от идеята, че точно сега в Норвегия има професионален убиец?

Хари поклати глава.

— Предлагам само да се поразходя до Шиен и да погледам мястото. Освен това се съмнявам, че там е бил професионалист.

— Така ли?

— Професионалистите разчистват след себе си. Да оставиш празни гилзи означава да дадеш визитната си картичка. Но дори и собственикът на пушката да е аматьор, това не ме успокоява.

Майрик изсумтя няколко пъти. После кимна.

— Чудесно. И ме дръж в течение, ако откриеш нещо за плановете на неонацистите ни.

Хари загаси цигарата. Venice, Italy

44

, пишеше на пепелника с форма на гондола.

Двадесет и седма глава

Линц, 9 юни 1944 г.